автор: milcho

опит за басня

Веднъж един заклет поет,
заседнал пред шише със грапа,
и сърбайки от него сладко
открил - запушено е с Тапа!

А Тапата седи срещу му,
и му се хили като ряпа,
- Е драги както и да цвилиш,
послушай, аз съм важна капа.

-Като си почнал тяпа-ляпа,
да пишеш там и тук куплети
ще се намери, тук-там, някой
да те затапи, и оклевЕти.

- На мен ли казваш тия байно,
отвърнал и поета тъжен,
Та аз едва, едва съм спастрил
пет стиха, печени на ръжен.

Но тапата се хили мазно:
- Най-важно е... с кого хортуваш...,
а не какво си писал-брисал,
там може и да се преструваш.

Поета се стъписал, слисал,
погледнал я под вежди. - Ето,
не съм-съгласен, че съм писал
по искане “он-лайн” куплети.

Аз всяка сутрин с морно чело
посрещам утринта мъглива.
Не вярвам някой да ме счита,
че се съм заглеждал чужда нива.

Разбирам те, че правиш опит,
да ме запазиш от душмани,
но слушай, вече няма смисъл.
Сърцето ми е гола рана.

И той допил шишето с грапа,
написал стих и там го пъхнал,
затапил го със тази Тапа
и във Канала позив хвръкнал.

Надявам се в дните идни,
да го намери някой дето,
е седнал и брои звездите
на пясъка там край морето.

......

Морала тук е ясен май че,
ако погледнеш всяка тапа
дори да те затапи знай че,
все полза някаква ще капне.


23.10.2007 Бамберг