автор: rgonckm

И днес Принцът се завръщаше уморен. Безкрайни битки, шумни походи, тиха дипломация… - нямаха край делата, които го очакваха. Не че се оплакваше. Той разбираше, че се е родил със задължения, които трябва да изпълнява. Но минаваше 30-те, а единственото, което получаваше всеки нов ден бяха отговорности, отговорности и пак отговорности. Нито миг почивка, нито миг радост от живота. Затова когато мина покрай това малко селце насред пустинята и се вгледа в лицата на хората, видя тяхната радост и мигновено щастие, му се прииска да бъде поне за миг такъв – безгрижен и обикновен. Това желание го беше завладявало много пъти, но сега бе различно...
...Както винаги, жителите на селцата, през които минаваше кралския керван, бяха длъжни да натоварят с провизии конете, да дадат най-ценното от вещите си на своите господари, които ги защитаваха от набезите на чуждите нашественици. А специално за своя Принц, те готвеха най-красивата девойка за дар. Това бе привилегия за тях. Всеки желаеше именно неговата дъщеря или сестра да бъде Избраната. Затова влизането на кервана в селището бе истински празник. Не и за Принца. В началото, когато беше млад и неопитен, му харесваше, че най-отбраните девойки заминават с него в двореца, но с времето той се убеждаваше колко изкривени представи имат хората за женската красота. Обикновено момичетата, които се кичеха с титлата Избрана, бяха поразително скучно еднакви. Млади кукли с перфектни мерки, със снежнобели лица, с изписани черти, но студени... Още на втората вечер Принцът им се насищаше. В леглото те му се отдаваха еднообразно и скучно. Никоя от тях не успя да запали нито искрица нежност. Много по-интересни му бяха момичетата от кралската баня, които се грижеха за гениталиите му. Макар и съвсем обикновени и не толкова красиви, те успяваха много повече да го възбудят и да го накарат да изпитва такива оргазми, каквито и най-избраната от избраните не успяваше да му осигури.
Но този път всичко бе различно. Умът, тялото му, дори стомахът предчувстваха нещо гъделичкащо-парещо очакване за различност. Жителите на това селце му се сториха по-одухотворени. Нямаше я онази показност и помпозност при посрещането. Лицата им бяха мъдри и в тях се четеше разбиране за човешката природа. Когато дойде Мигът, най-старият от тях тръгна към Принца, водейки до себе си покрита с наметало фигура. Той се приближи толкова близо до Принца, че го докосна по ръката. Стражите скочиха, но с властен жест господарят им ги възпря. Старецът хвана Принца за ръката, стисна я леко, погледна го в очите и му каза: “Принце, виждам в очите ти умора. Знам какво ти липсва. Ние много те обичаме затова, че ни даряваш с мир и спокойствие, в които да се трудим и живеем, затова сме ти приготвили отбран подарък. Такъв, от какъвто истински се нуждаеш. Тази девойка не е просто най-красивата в нашето малко селце. Тя е само посредник. Защото дарът й е да направи един мъж щастлив в любовта, чрез нейното щастие. Аз не знам дали ще се влюбиш в нашето Цвете на пустинята, от което не се е опазил без да трепне сърцето му нито един мъж. Но мога да ти обещая, че когато правите любов, няма да има по-щастлив от тебе. Защото любовта на тази девойка струи от тялото й. Пазили сме я девствена, за да натрупа всичкото желание, което може да натрупа една жена към мъж. Даваме ти я, за да я отключиш и да й се радваш. Защото няма по-голям дар за нашия благодетел от Любовта и Желанието.”

Дълго пътуваха...
Две очи го гледаха изпод наметалото...
Оазисът ги чакаше...
Той посегна да свали наметалото. Тя го спря с нежен, но решителен жест. Той разбра...
Само няколко думи: “Коя си ти?” – “Цветето на пустинята” – “Аз съм Принцът – твой роб”
Оазисът на любовта – така наричаха този най-прекрасен кът от неговите владения...

Беше привечер. Слънцето се бе скрило, но напеченият пясък не пожела да изстине, докато не се покаже цялата луна и не разпали палмите, които да отнемат огъня от земята. В средата на оазиса беше разпъната Кралската шатра – златна, горяща под лунната светлина. Около нея весело бълбукаха двете чудеса на природата – изворчета с кристално чиста вода, насред зелената мека трева на оазиса. Техният хлад правеше вечерта прекрасна. Когато Той й подаде ръка, за да слезе от коня, Тя я задържа в своята ръка малко повече от необходимото. Тогава Принцът разбра, че под това наметало гори страст, която тя вече трудно владее.
Две девойки хванаха Цветето на пустинята и я заведоха в новите й покои. За да я подготвят...Принцът тръгна към своята част от шатрата.
Там той се съблече гол. Към него се приближиха две момичета с амфори в ръце и бавно започнаха да го поливат, смъквайки умората, праха и задръжките му...Той не спираше да мисли за Нея. За кратките секунди, в които тя му разкри нещо за себе си, той разбра, че го чака нещо неизживяно досега...
Момичетата с усмивка наблюдаваха пениса на Господаря, който растеше и набъбваше все повече и повече. Те усещаха как тялото му леко потръпва в конвулсии. По стегнатото му дупе избиха ситни капчици пот. Мускулите потрепваха. Вглеждаха се в затворените му очи и се опитваха да отгатнат мислите му. Едната посегна, за да помогне на господаря да свърши, както всеки път, но той я спря. Конвулсиите му продължаваха. Любопитството на двете девойки премина във възбуда. Те не бяха виждали никога Господаря такъв. Усещаха как тялото му се изпълва с мъжка сила и желаеха да го докоснат, но той ги отблъсваше отново и отново. От дупчиците им потече мека слуз. Те стискаха бедра, за да овладеят възбудата си... Принцът бе толкова мъжествен сега! Но разбраха, че този път не те са обект на неговото желание. Затова кротко се отдръпнаха и се наслаждаваха на излъчването на развълнуваното мъжко тяло.

А Тя сякаш попадна в приказка. Стаята,в която я заведоха блестеше цялата от хилядите свещи. Омайни миризми се носеха навсякъде, нежни платове се смесваха, голи момичета я докосваха… Вътре в нея от красотата се събуди Желанието... Една от девойките смъкна наметалото й, друга съблече внимателно дрехите й, а трета се зае да я гали с хладката изворна вода. След като я изкъпаха, момичетата я положиха гола на дървено ложе. Изгасиха повечето светлини и запяха нежни напеви. Изведнъж я блъсна остра миризма. Страхотно силна, изгаряща, горчива, но...възбуждаща. Коленете й се подкосиха. Понечи да се помръдне, но момичетата с властен жест я положиха на ложето. Пред него те струпаха десетки шишенца с най-различни цветове и аромати. Започнаха бавно да мажат ръцете си. Главата й започна да се омайва от различните чудни миризми. Девойките започнаха леко да я галят с различни масла. Чувстваше се хлъзгава, мека и топла. Заедно с маслата женските ръце надникваха в най-интимните й места. Тя усети как започва да попива един след друг пластовете аромати. Редуването им беше толкова умело, че тя ту се омайваше, ту косата й настръхваше, ту се разтапяше, ту се възбуждаше до възбога! Това редуване я подлудяваше! Ръцете – също. Тя бе свършвала и сама, но сега усети ново блаженство да залива тялото й. А най-хубавото беше, че точно когато започваше да се изкачва на гребена на възбудата, момичетата се оттегляха. И така – до новата вълна...
Пазеха я! Правеха я благоуханна, мека и възбудима като струна. За Него! За Принца!
Точно когато си мислеше, че това ще продължи вечно, две от момичетата я хванаха под ръка и я заведоха в покоите Му.
Полутъмна стая, копринени завивки...и почти същия аромат. Но някак по-различен. Аромат, който издава невидимо мъжко присъствие...

В стаята бе сама. Облечена в почти прозрачно наметало, което падаше меко по голото й тяло и я галеше. Някакъв страх се надигна в душата й. Тя не знаеше какво ще стане. Усещаше само неестествен прилив на желание. Но щом вятърът подухна през прозореца и я погали, тя отново се отпусна и се почувства като у дома си. Всичко на това място я обичаше – вятърът я галеше, коприната я успокояваше, миризмата я упояваше... Само да не бе това очакване! Беше на най-хубавото място, на което е попадала в живота си, беше изпълнена с желание и любов, а нямаше с кой да ги сподели. Тя се огледа и реши да разгледа стаята... Още на първата крачка я удари отново онази миризма – на невидимо мъжко присъствие. Изведнъж тя разбра, че не е сама. Това беше игра! Началото на играта. Затвори очи и се опита да познае откъде идва ароматът. С тихи стъпки тя се понесе по мекия под, водена единствено от инстинктите и осезанието си. Спря пред дебела тежка завеса. Тук! Разумът й спра да се подчинява. С треперещи от вълнение ръце, тя отгърна завесата... Господи! Едно приклекнало, обърнато с гръб мъжко тяло седеше зад завесата. Тя веднага го позна, макар че лицето му бе скрито. Принцът! Гледката бе неземна. Широк гръб, тясно дупе, стегнати крака... И на тази светлина! Следващите няколко мига бяха подчинени само на инстинкта. Нещо животинско се събуди в нея и тя направи нещо, на което не вярваше, че е способна. Приклекна зад принца с разтворени бедра и го докосна по рамото. Потръпването му отекна като ехо в нейното тяло и събуди наведнъж всички заспали женски инстинкти. Тя се почувства като дива котка, която е срещнала мъжкия самец, който чака да бъде обладан от нея. Постави ръцете си на раменете му. Започна бавно да ги спуска по мъжкия му гръб. Едва го докосваше с пръсти. Галеше го отстрани , за да почувства широките му рамене. Ръцете й се плъзгаха по кадифената му кожа. Принцът не помръдваше. Тя го обхвана с едната си ръка за раменете и врата, а другата започна да спуска надолу. Гръбнакът му започна да се извива по нежността на докосванията й. Ръката й се спря в началото на линията, която разделя двете бузи на дупето му. След кратко колебание, и по-точно – наслада от очакваното, тя се спусна с един пръст между двете половини. С вътрешната част на бедрата си се доближи на един косъм разстояние от него. Започна да движи пръсти по дължината на цепката. Всеки път, когато минаваше през ануса му и напипваше най-нежната му част, го докосваше с бедра, за да усети присъствието й.
Възбудата растеше като лавина. На ръцете й сякаш поникнаха нокти. Започна да ръмжи. Ръката й ставаше все по-дръзка. Вече не се спираше пред топките му, а от време на време го галеше. Чувстваше се силна. Господарка. Мечтаеше за момента, в който ще бръкне по-надълбоко и ще го хване за възбудената му мъжественост. Но още повече си мечтаеше Той да тръпне и да чака точно този миг... Затова не бързаше. Ръката й напипваше удебелената основа на мъжествеността му. Знаеше, че е готов, но не бързаше. Заигра се с най-нежната част от мъжкото тяло. Там, където при жената е дупчицата, при мъжът е най-тънката и беззащитна част от тялото. Тя си играеше точно там. Галеше го, разтъркваше го, въртеше пръстите си в кръг, напипваше самото начало на мъжествеността му – там, където се заражда. Когато го почувства, че е уязвим, че вече е напълно неин, Тя изръмжа и стрелна ръката си напред! В дланта й попадна най-прекрасното твърдо и мекокадифено нещо на тоя свят! Изведнъж решителността й се изпари... Под напора на тази мъжественост, тя се почувства отново слаба. Дъхът й секна. Имаше само сили да се облегне на мъжкия гръб. Той сякаш се събуди. С властно движение се обърна и пое прималялото Цвете. Усети как в душата й се борят възхищението, объркването пред непознатото и огромното желание! Повдигна я на ръцете си и я пренесе до ложето. Хищната пантера се беше превърнала в кротко котенце. Принцът се отдалечи и я изгледа с любов. Наистина не го бяха излъгали. Това момиче е родено за любов! Вълнуващите й форми шепнеха прастара песен за жадувани удоволствия. Принцът плесна веднъж с ръце и в стаята влезнаха две полуголи момичета, които оставиха до леглото малка масичка, отрупана с различни приспособления. Той отново плесна и те напуснаха стаята. Време беше Принцът на покаже на това прекрасно Цвете тайните на любовната игра, събирани дълги години от неговите предци от всички краища на огромното кралство. Хилядолетният им труд най-после се изпълни със смисъл. Едва ли имаше по-достойна да получи даровете на любовта от Цветето на пустинята.
Тя отново разбра, че я чака нещо непознато и вълнуващо. Принцът се приближи до нея и прошепна в ухото й: “Освободи се от всички предразсъдъци. Бъди волната ездачка на чувствата си. Дай криле на птицата на любовта и удоволствието и тя ще те заведе до неподозирани върхове. Там, където са се качвали малцина, а още по-малко са се връщали със здрав разум... Готова ли си?...”. “Да” – едва успя да промълви тя, защото ръцете му бяха на глезените й.
Първо започна да се повтаря историята с ароматите. Но този път Тя попадна в здравите мъжки ръце. Миризмите й се струваха още по-силни. Омаята – три пъти по-завладяваща. Пръстите му – вълшебни. Не можеше да разбере кога успяват да обиколят цялото й тяло. Мъжката сила, комбинирана със силата на благоуханията я разтопиха... Времето спря. Лавандула...незабравки... люляк...кокос... ванилия... орех... – едва успяваше да различи някой от тях. Всеки аромат я даряваше с различно чувство. Тя беше ту в млада гора с пролетно ухание, ту на горска поляна, отрупана с цветя, ту сред огромни борове, дъхащи на смола, ту на морския бряг, ту на невиждани от нея светове... Главата й се замая... Чудното бе, че Принцът знаеше всеки път къде да натисне или погали, за да предизвика точно това чувство у нея, което й дават ароматите. Въпреки всичката красота, възбудата й не се отклони нито за миг.
Появяваше се в различни точки на тялото й и я разтърсваше като електрически ток. Той я накара да се обърне по корем. Видя го, че посяга към масичката и потръпна в очакване. Изведнъж всички малки косъмчета по гърба й настръхнаха. По нея се посипа нежен дъжд от... пясък! Мек, топъл, лек... Фините частички я галеха за части от секундата, падаха по леглото и се стопяваха! Кожата й по-гърба настръхна. Пясъкът се лееше на нежна струйка и караше всяка фибра на тялото й да потръпва. Петите й изтръпнаха. Една вълна се зададе от врата към стъпалата. Усещането беше невероятно – допир, гъдел и топлина на едно! Тя се почувства като малка перушинка, която се носи от вятъра. Тъкмо си мислеше, че ще полети, когато галенето на пясъка спря. Почувства се гладна за още. Помисли си, че по-хубава прелюдия не би могло да има. Очакваше с нетърпение какво ще последва. След няколко секунди мълчание Принцът посегна към глезените й. Свали от тях единственото украшение на тялото й – наниз от гладки морски розови камъчета. Със сръчно движение омота около глезените й копринени шалчета. Върза ги. Възелът бе здрав, но мек. Тя отново се почувства слаба. Но това й харесваше. Принцът хвана другия край на шалчетата и ги повдигна заедно с краката. Завърза ги на едни малки въженца, които дръпна с ловко движение. Тя се озова в много странна поза. Краката й бяха вдигнати нагоре и същевременно прибрани към нея и разтворени. Почувства се като... мръсница. Но това й харесваше, защото имаше пълно доверие на Принца. Той слезе от леглото и я изгледа така разкрачена. Срам изби по бузите й. Спомни си как бе свършвала веднъж така сама. Но отново я завладя спокойствието, защото знаеше, че това, което ще последва със сигурност ще й хареса. Принцът отново посегна към масата. В ръцете му попадна...перо. Малко, пухкаво и бяло. Той застана между краката й. Тя затвори очи. Клиторът и започна да пулсира. Направо я заболя от възбудата, която изпитваше в момента. Принцът я гледаше с възхищение. Тази малка розова мидичка тръпнеше от очакване на удоволствието. Имаше други планове, но не издържа и веднага започна да гали клитора с перцето. Отначало само върхът му, после около него... Минаваше всеки милиметър с особена нежност. Перцата се срещаха с нежните косъмчета й се целуваха. Движенията станаха по-бързи. Перцето беше ненаситно в ръцете му. Надникваше във всяка вдлъбнатинка... А когато се спускаше отново към клитора, спазми на удоволствието се стичаха по тялото й. Той усещаше, че това не й е достатъчно, че само се дразни...но продължаваше с играта. Клиторът започна да пулсира. Перцето му помагаше. Тя усети, че от възбудата я заболява още повече там! Зави й се свят! Не можеше да си движи краката, затова само повдигаше дупето си, за да увеличи по някакъв начин допира с перцето... но то й бягаше. Цялата се изпоти от усилието. Не беше й достатъчно! Още! Още!...По-силно! Още... Перото сякаш я чу и започна да натиска повече. Но отново това беше само поредната степен от скалата на удоволствието. А имаше чувството, че има толкова много нагоре! Стана й горещо! Тялото й започна да се тресе от топли вълни. Устата й пресъхна... И изведнъж ...перото се оттегли. Остана само подутият й клитор да пулсира – туп-туп-туп...Какво става?...туп-туп-туп... В този момент стана нещо толкова неочаквано, че отначало тя не успя да схване какво точно става с нея. Усети леден хлад между краката си. Точно така – Принцът бе допрял лед до клитора й!!! Не можеше да повярва?! Но най-странното бе, че тази студенина, след първия шок започна... да, да й харесва! Клиторът й изтръпна някак особено. Никога не би си помислила, че може да изпита удоволствие от студ. Парчето лед се топеше и топла струйка се спускаше между краката й, галеше дупчиците й и се изпаряваше от топлината им. Огън и Лед! Велика комбинация!... Още не можеше да повярва, но колкото повече изтръпваше клитора й, толкова повече се възбуждаше. Много странно усещане... И много хубаво. Принцът я галеше по краката. Това я отпусна и тя свикна с усещането... И почувства нещо, което никога не бе предполагала, че ще почувства. Клиторът й започна да се увеличава още повече от възбудата. Нейният вътрешен огън се бореше с леда. И от тази борба се раждаше БУРЯ!...
Първо изтръпнаха пръстите на краката й. Всички косъмчето по тялото й настръхнаха. Косата й се изправи.... Този път оргазмът идваше отвън навътре. Пълзеше по краката й. Настръхваше гърдите й. Зрънцата им изскочиха... Стягаше коленете й. Съкращаваше мускулите на корема. Пълзеше навътре... Стигна до кръста й... Кратка пауза...
И ТОГАВА Я УДАРИ!!!
Сякаш лавина се стовари върху крехкото й тяло. Вълните я подхванаха и я лашкаха ту на върха, ту на дъното!... Клиторът й избухна! Ледът само изсъска и се стопи... “Принце”... Тя изпадна в несвяст...

...А имаше още толкова много инструменти на любовта на масичката на Принца...