автор: vasisid

Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои
в които моят път
                 безумно се понесе...

Преминах през трънливите пътеки.
Политнах смело!Паднах и в капан...
Откъртени скали,войни...съдрани дрехи.
В река се давих.Не бях... Богоизбран!

Една цигулка тъжно къса струни.
Дъхът ми спира,сякаш в мен звъни.
Една ранена птица търси висините.
Една звезда…отронва се.Нали!?

Земя,за всички хора имаш ти постеля!
Защо обичаш ни еднакво по Света?
Една пътека,тънка като косъм
минава като мост от мен към
                 Вечността.

20.03.07г