автор: siromah

Здравеи. Моето име е Баба Яга.
“ Спри” – ще каже някои. “ Не си ли същата Баба Яга от руския фолклор, дето изяде … всичките тези деца?”

Преди да ме съдите, нека ви разкажа това.
Първо: аз съм вегетарианец.
Второ: Аз никога не съм яла никакви деца.
И трето: Аз съм писател.
След години на безкраини лъжи аз реших да изляза от сенките и да разкажа истинската история на Баба Яга.
Ето как започва тя.
Миналият месец аз ударих голямата печалба от лотарияата.
Господин Тамбулино от “ Весела завинаги” издателство ми каза, че моята книга беше одобрена за издаване. Преди да мога да скоча във казана, гребяики със голямата лъжица към моите сестри, за да разкажа за добрата новина, моята книга излезна от печат и се изкачи на първо място на Ню- Иоркската класация за наи-добра книга на годината.
На следващия ден аз се събудих и моя красив сън се спука като сапунен мехур.
Вместо наи-добрата книга на годината, аз гледах купа със отказите за публикуване от последните няколко месеца.
“ Не в този момент”, “ чудесна история, но не за нас” и т.н.
Аз не се предавам толкова лесно, така че аз седнах и написах писмо до последната издателска къща, където моята Надежда беше разсъблечена отново.
Вместо да си призная, че Надеждата ми е гола, аз просто написах:
“ Драги Господин Улям Морис,
Искам да Ви предам, че за съжаление не мога да приема Вашето отхвърляне. Аз мога да приема само ограничен брои. Моята кокоша къща се е напълнила до тавана и моите нужди са задоволени за в момента.Изпращам Ви фотография, за да не кажете че лъжа и моля да ме извините за кокошите курешки. Аз ще пристигна във Вашият офис понеделник сутрин и ще обсъдим как ще публикуваме моята книга.”
За нещастие аз бях изхвърлен от офиса като детрониран крал от неговия замък. Господинът със размерите на горила беше много опитен в изхвърлянето на неканени гости от вратата.След като се изпързалях около 10 метра на суха земя, аз наи-сетне спрях от другата страна на улицата. Аз не открих никаква нова земя, с това изключение че моя задник гореше като пържола на скара. За щастие аз се спасих от Бала с Маски. Толкова е трудно да се намери подходяща вратовръзка, когато имаш костен врат.
Аз се затичах към болницата. Доктор Квак-Квак ми хвърли торба с лед и ми показа вратата. Тои учтиво ме покани да се върна, когато си взема медицинска застраховка.
“Добре”, рекох аз на себе си.” Защо не опитам следващата издателска къща? Тази звучи обещаваща.”
Този път аз реших да опитам по-нетрадиционен начин. Тъи като задника ми още беше розово-син и останалите цветове от дъгата( трудно е да разбера кои, когато нямаш огледало!) от последното детрониране, аз доидох със по-специална идея.
“ Кои си ти?”, запита ме мъжът на вратата. Тои беше никои друг, освен Иван Дървосекача от руските народни приказки. Аз бях много изненадана да го видя тук, още повече че не видях неговата секира. ( Моля Ви се не ме започваите със това, защото още имам кошмари от неговата брадва!)
Не исках да забърша пода за 1002 път ( Шехиризада не беше наоколо за да ме спаси отново!), така че аз си казах истината.
“ Аз доставям тази кутия. Твоят началник поръча тези обувки.”
“ Ок”, каза тои и я отвори. Можех опредено да видя разочерованието на лицето му. Аз се кълня в старата си метла, че ако това беше пица, тя никога нямаше да стигне до началника му.
“ Мърдаи!”
Аз не се мръднах дори и косъм, но тои не ме остави да си помисля.
“ Чупката! Сегааа!”

За да не се пързалям отново на задните си части, аз се изметох на секундата. Не беше много радосна новината да седя отново във ваната със лед.Аз се насочих направо към наи-близката катедрала.( Във катедралата имаш повече шансове да срещнеш ангели!) и се замолих на всички свещенни духове на всяка религия, която е съществувала на земята.
Аз се молих, че моята миризлива обувка, (тя е във моето семеиство повече от 300 години) която сложих във кутията ще размекне сърцето на издателя. Моето писмо започваше така:
“ Драги Господин Джо Камински.
Тъи като вече си стъпнах на Вашия праг, искам да се представя, така както подобава.Моето име е Баба Яга и аз съм гладуващ писател. Гладуващ, защото никои не иска да публикува моите истории.До днес 37,773 голями публикателски къщи ме отхвърлиха. Аз не броя малките. Така че аз си опитвам късмета тука….”
Не знам какво стана, защото никога не получих отговор. Аз взех другата обувка и я продадох на един бездомник за 12 стотинки. После отдадох на вторични суровини за хартия всички писма от издателските къщи и събрах 154 лева и 34 стотинки.
“ Това е края!” , си казах и реших да свърша за добро. Аз си купих въже и се насочих към Омагьосаната гора. Вече ритах с крака цели 3 часа и се уморих не на шега. Не е лесно да се обесиш, когато имаш костен врат и тежиш не-повече от птиче перо. Вятърът ме грабна и ме разнесе като хвърчило.Добре че предвидливо завързах въжето за едно дърво, иначе щях да осъмня във Царството на Края на Света. Неочакванно някои отряза въжето.
“ Ти ли си Спящата красавица?”, принц Чаровен ме запита и преди да мога да го спра ме целуна. “ Извини ми моя любов за очакването! Загубих се във гората!”
Първо се ядосах и насмалко не го цапардосах през устата, но след секунда почуствах приятен гъдел между краката си. Последен път, когато някои ме целуна беше Иван Дървосекачът. Тои се беше натряскал до козирката една нощ и по погрешка доиде във моята къща.Може ли да повярвате, че след като отдадох всичко от себе си тази нощ, на другата сутрин тои се опита да ми отреже главата?
Не е за вярване , нали? Както и да е, устата на принца миришеше на свежа мента и моя стар, сух език отговори много ентусиазирано. Принцът загуби търпение, защото не се превръщах във красива принцеса.
“ Ти не си Спящата красавица!”, принц Чаровен каза. “ Ти си тая стара, грозна вещица. Как и беше името?”
“ Баба Яга?”
“ О, не! Не ме яж!”, принцът изплака и преди да мога да го спра потъна във Омагьосаната гора. Аз чух вик и два, после сякаш някоя двоика се целуваше и , “ О, Боже не. Не по-младата сестра!”и после всичко утихна. По дяволите. Моята млада сестра пак излезна щастлива!Горкият Чаровен. Тои остави чудовището за красавицата, без да знае аз колко много щях да го обичам. О, какво пък толкоз. Не е нещо ново в моя живот. ( Тук е място за мелодраматична пауза и ако някои му се плаче, може да го стори сега!)
Каквото станало-станало, време беше да премина нататък.
“ А сега какво, умницо?” , се запитах аз. “ Токова си страхлива, че не можеш дори и да се обесиш!Ако не, можеш да направиш нещо друго!”
Една предателска идея доиде в моята черепна кутия. Не знам дали доиде от моите специалитети- Баба Яга зеленчукови сандвичи или
защото някои болт в черепната ми кутия се беше разхлабил.
Аз изтичах до това място в квартала. Беше малък офис, където хората печатеха бизнес-картички, листовки и т.н.
“ Можеш ли да ми приготвиш хартия за огъване?”, запитах аз стария китаец.
“ Ха!”, засмя се тои. “ Мене печати всичко!”
“ Колко килограма хартия можеш да отпечатиш за тия пари?” Аз му показах моите кокоши бондове, местна и чужда валута.
“ О, много!” Тои се усмихна отново и езика му изскочи от устата като див звяр от хралупа.
“ Кога ще бъде готово?”
“ Мене зает днес, ти идва утре! Утре ти не съжалява. Много хартия!”
Ние се здрависахме и се разделихме.
Остана ми още едно нещо да направя.
Аз скочих на метлата и забръмчах до всички малки магазинчета, кафенета, капанчета, механи и т.н.
“ Аз имам бизнес оферта за Вас, мои приятели!” казах на всеки собственик. “ Аз ще Ви дам безплатна хартия за огъване!”
Собствениците помислиха че аз сам си изгубил ума и приеха с радост.
Аз се отдалечих, смееки се ехидно.
Ако никои не иска да публикува моите истории, то аз ще ги отпечата на хартия за огъване, така че хората ще си огъват месото, сиренето и други продукти.
Сега те ще почустват моето отмъщение.

Отмъщението на непубликувания автор!

Аз знам, че днес единствен които ще чете моите истории ще бъдат гладните улични псета, които ще лижат кръвта от хартията.
Един ден аз ще бъда някои, обещавам Ви приятели мои!
Басирам моята метла на това!

Краи