автор: penkastefanova

Повърви с мен за малко.
Нататък. Привидните мои села
те очакват с мъглите си,
с ехото, с полъха зимен.
Ела! Повърви с мен за малко.
В мъглата. Към ехото с полъх студен.
От привидните мои села
се оттича предзимния ден.
Повърви с мен за малко.
За толкова малко. До края.
Оттласква се ехото в мен
от стената на здрача нетраен.
Повърви с мен за малко.
С предзимния полъх. В мъглата.
Повърви с мен по мрак.
Зад привидния праг
в циферблата.