Застудя внезапно. Скрипна хладина,
а кравата сере и не и дреме...
Че спряха и кокошките да кълват лайна...
Да му и..туй и скапаното време!
Ти остави кокошките! Това е друга тема.
Убива ме направо туй безсилие!
Изгладнял и празен пак гугурка ми корема,
а чаталът ми пращи от изобилие.
Какъв живот живеем – мизерен и суров!
Иде ти да легнеш във сандъка!
Всички хора по света се чукат от любов –
ние тук се чукаме от мъка...
Каква любов, бе! Тя въобще се побългари
и някой ден съвсем ще издивее.
Куцо и сакато днес се чука за пари,
щото от любов не се живее..
И само моята патка Неда е толкоз късогледа!
Наивница! Че даже не го крие!
Ужким знай защо я черпи пак със джин съседа,
знае, знае ужким, а пък пие...
А аз вървя ей-тъй в нощта самотен и без кеф.
В главата мисли като мътен ручей,
а във джоба си съдран – съвсем без пукнат лев,
но с надървен чеп – за всеки случай...
И туй проклето време, ма съвсем ме пощури!
То мен добре, но да не гътне скота!
Пак пари за ток, за хляб, а де ги тез пари?!!
Да му и..туй и времето и живота!