автор: ji

Тъжно цвете сред полята безнадеждни.
Реещо сълзите си в ноща.

Умира то самотно,задушава се в прегръдката на сладостта.

Грехът се впива в нежните листенца.
Грехът обвива милия му цвят.

Тъжно цвете,жадува постоянно свободата.
Търси,мисли,че намира.
Заблудено си остава.В отчаяние потапя се завинаги.

Тъжно цвете.Продължава жадно да очаква.
А краят наближава.Болезнен,луд и жалък.


Тъжно цвете любовта е.
Неразбираща,неразбираема ще си остане.
Кратка,като щастието и красотата.

Затова ще й се радвам,докато е жива тя!!!