автор: Teoman

Ей кък съ барнъх кът спуртискъ
чувек ни можи ми устискъ!
Ут толкус кръсутъ глей на мъжите
ей, на, им пуумекнъхъ ногите.
Пък и галошити ми кви съ бели
такъву чудо в селу не видели
и тънкътъ си фустъ вдигнъх над кулени
пък нОгите утдолу - бели и дибели.
Със връв фместу кулан упасала снагица
/ бре ква снъгъ - дукарвам гу слоницъ/.
Пут белата ми ризъ рипът ми гърдити,
шъ съ пукажат додет търчъ из махалити.
Пу цял ден убикалям аз мегданъ,
кузъ шъ си ричеш, а не мецанъ.
Защоту рекох: Мойтъ думъ е битон -
тренирам за софийский марътон!