автор: krasavitsa

Беше горещ августовски следобед. Г-н Б., уважаван мениджър в още по-уважавана мултинационална компания, бе изпаднал в сладка следобедна дрямка. В дрямката му сериозни, но ожаднели девойки пиеха вода от улични чешмички. А г-н Б. си падаше по сериозни девойки.
Г-н Б. се оказваше ту пред чешмичките, смутено отклонявайки поглед, защото наведените девойки носеха блузки с доста изрязани деколтета, ту зад чешмичките, където пък ставаше ясно, че в тази жега всички сериозни девойки бяха окомплектовали горепосочените блузки с минижупи и прашки.
На всичко отгоре, като вдигнеха глава, по устните им оставаха капки вода, които те, кой знае защо, не облизваха. Капките капваха по издутините на блузките и правеха тъмни петна, които привличаха погледа.
Телефонът иззвъня. Дрямката изчезна скорострелно като любовник в гардероб и професионалната рутина си каза думата. - Никой не разбра – каза си той облекчен, оставяйки слушалката, и пак се скри зад монитора.
- Жега... – успя да си помисли, преди да задреме пак.
Дрямката не вървеше никак – сериозните и жадни девойки продължаваха да пият и го караха да се чувства неудобно, макар и насън. Защото г-н Б., вече позастаряващ и пооплешивяващ ерген, беше човек почтен, честен и с висок морал. Този именно морал смущаваше спокойствието на дрямката му.
В новия й вариант последното му завоевание - сериозна девойка, току-що придобила граждански права, му намигаше. Това нямаше да представлява никакъв проблем, ако действието не се развиваше в ресторанта, където г-н Б. оставяше част от заплатата си в замяна на щедро споделяните с него, незнайно кога и къде придобити девичи сексуални умения. Макар и нежна душа, г-н Б. беше мъж, a девойката, след като сподели с него печалната история на младия си живот, беше показала готовност да сподели и сексуалната си ерудиция. Състрадателната му, но и жадна за знания душа не можа да откаже и сега тя седеше срещу него, като освен оскъдното си образование носеше и оскъдно облекло. Смееше се и му намигаше, а моминската й гръд, видяла не една ласка, съблазнително потрепваше.
Г-н Б. се притесни. Само ако го видеха колегите му или някой бизнес-партньор! Умът му заработи трескаво, доколкото изобщо е възможно ум да работи през август, а треските вяло хвърчаха около него. Започна да се поти. Отнякъде в дрямката нахлуха звуци на чалга и довършиха колорита на картината.
– Смисълът! – каза си той насън. – Губи ми се смисълът! И наистина, смисълът летеше около него като молец – без да се съобразява и с най-елементарните физически закони на летенето. Явно беше смисъл точно толкова, колкото молецът е пеперуда. Кацаше за малко, колкото да го подразни с грозотата си, и пак изчезваше в нелогичен полет.
Казват, че за да се оправи нещо, трябва преди това да се е объркало достатъчно. И наистина – точно в разгара на обърканата си дрямка г-н Б. проумя – за всичко беше виновен Кодексът на мениджъра-войн на Дон Шминке. Всяка от неговите немного на брой страници вменяваше в дълг на мениджъра на 21 век, че основа на 47-те непреходни самурайски принципа е само и единствено богатата обща култура. А, улисан в придобиването на професионална култура, той беше занемарил сексуалната си такава. Нежната девойка, макар и с малолетно образование и тясна специалност, запълваше пропуските в личностното му развитие. Хм, всъщност, реално погледнато, всичко беше както трябва, той беше възстановил хармонията във вселената на живота си.

И все пак... не, не всичко беше както трябва... липсваше още нещо...

Тогава в жегата нещото се оформи, набра сили, намести се в него и го изпълни целия, без да го оставя дълго да се съмнява в същността му – това беше страстен интелектуален копнеж.

Копнеж по таратор.