автор: chocolate

Не искай това от мен...
Няма да издържа тежестта на този непредсказан път.
Ще изстиват и длани, и устни,
напукани ще кървят.
Кой ме ориса да ти се сбъдна...
В кой ли друг живот си ме живял в съня си...
Изгубеното те намира, понякога и без да го търсиш.

Не насилвай съзнанието ми... Различна съм.
Неразплетените възли – секат ги -
а аз още мечтая да ги развържа.
И няма уморена да те очаквам да се завръщаш -
ще те крада от стихиите ти,
ще те споделям. И сама ще решавам, защо да си тръгвам.

Не ме моли за това -
срещу себе си да заставам -
не съм готова докрай да се себеотрека.
Не пожелавай свободата ми...
Не искай да си ми началото -
в тази обречена част от ставащото, вярвай, краят е по-важен.

Остави ме отстрани да те обичам.
По-различно ще е, но ще го има.
И вместо уморени спомени и зима – живо ще е.
Ще е премълчаното в трепетите.
Ще е скритото в стиховете...
Ще е Любовта, непожелала да си отиде.

Не искай това от мен...
Покаяние – няма да има.
Душата ми, свита, подарявам ти я, за шепа истина.
Остави и капка милост...
Трошица смисъл...
И без това – осъдена е – до дъх последен да ти принадлежи...