автор: miela

Загубих една дума
И тръгнах да търся буква по буква
На зелена морава до гъбка червенушка

Лежеше самотна буквата „ Т”.
Вдигнах я и осъзнах,че Т ми е нужна.
И я взех със мен.
Настъпих клонка и под нея шумолейни се изниза Е.
- Не гледаш ли по пътя си ? – попита ме буквата.
И във гласа й се прокрадна мъка и тъга.
И взех и Е.
И станаха ми две.
Но още не разбирах накъде изгубила съм аз една дума.
Ухание на роза ме привлече
И нежно я докоснах със ръка но се убодох на бодлите пазещи розовата красота
И в болката си аз разбрах,че Б ми е необходима.
И взех и нея.
И станаха ми три.
И ... и постоянното повтаряне на И
Наведе ме на мисълта ,че И ми е необходима.
И взех и нея.
И станаха ми четири.
Пътеката се скри между дърветата,
А козина кафява се подаде
И малко мече изръмжа на края на гората,
Изпълнена с ухание на мед.
ММММ, и взех и нея.
Със М то станаха ми пет.
А полъхът на Ангелски криле
Отлитащи в небесните простори
Подсказаха ми,че без А не може.
И взех и нея.
Така че станаха ми 6.
И гледайки как Ангелът лети
И каца на прекрасни бели облаци
А облаците образуват отражения на огледално
И... О кацна само на ръката ми
Меко и нежно.
И станаха ми седем.
Може би достатъчно.
Т Е звучеше като „те” и знаех
Й значението даже.
А другите не знаейки сама как точно
Да ги подредя поседнах до чадърчето разперено
На тази мила гъбка червенушка,
Която ми подаде първо Т.
Попитах я какво да сторя,
Но гъбката не ми отговори.
А буквите се изтърколиха от джоба ми
И подредиха се върху зелената трева,
А от небето с парашутче бяло дойде единствената липсваща.
Оказа се ,че е чепата,но без нея не може.
О Б И Ч А М Т Е
Сърцето ми запя.
Защото си намерих тази дума,
Която толкова ми липсваше,че я търсих по букви.
Прегърнах я и тръгнах към дома,
Защото исках тази дума да ти подаря.
Ще я приемеш ли?