автор: Metafizikyt

Из моите шизофренични сънища…

Когато всичко започна е било някъде към … по-скоро знам кога свърши –към три и половина през ноща.
И нали знаете как е в сънищата, появявате се от нищото, но не сте нищо … Та и аз така.
Разхождах се по площада със самочувствието на ветеран от спечелена война . Очевидно се връщах от някаква такава, но усещането ми беше за мръсна война, война без кауза, без правила и напълно лишена от смисъл … като всяка друга война .. Както и да е самочувствието ми беше факт! То явно се подсилваше и от пушката, бойна карабина с доказани качества, най-често използвана от снайперисти, която гордо разхождах на рамото си . Е беше доста поочукана но все пак се връщах от фронта нали …
Оглеждайки се в лицата на минувачите и търсейки признаци на богутворително отношение, което явно отсъстваше ( може би не знаеха кой съм …? ) , съзрях познати лица ! Това бяха група от мои съученици, които почти бях забравил че съществуват.
Те стояха неподвижно и гледаха на някъде, но определено посоката „някъде „ в случая съвпадаше с посоката „никъде” . Лицата им бяха румени и свежи като восъчните фигури на мадам Тюсо. Излъчваха емоцията на зле изписана икона в нова църква. В интерес на истината това им поведение леко ме озадачи, но радостта от срещата ми с тях беше истинска и неподправена. За момент изпитах онова неподкупно, неподправено и лишено от собственически инстинкт чувство наречено любов ! Беше истинско !
Тъкмо когато осъзнах че по някаква причина няма да можем да си говорим, а само ще се обичаме, което за момента беше предостатъчно, покрай мен запреминаваха голяма група момчета и момичета, явно ученици от последните класове, които ….. носеха пушки ! Всички до един ! Е верно въздушни пушки, явно бяха тръгнали на някакво обучение, ноо къде отидох аз – героят с пушката …? Само за миг ме превърнаха в един от многото безлични пушконосци ! Кой го беше грижа че техните са въздух под налягане в буквалния смисъл, а с моята съм трепал врагове ….. Просто ме заличиха от площада, въпреки че си бях там и бях същия ! Аз естествено като стар боец не приех новия си имидж без борба . Сетих се за едно време, когато ходех с баща ми на лов и гледах как по ербап ловджиите носеха пушките си обърнати с дулото на долу а приклада нагоре и това им предаваше особено авторитетен вид в детските ми очи . Сега вече ако бяхте там щяхте да ме отличите сто процента – около хиляда младежи с пушки, от които само един, малко поо-големичък младеж с дулото надолу ! Цялата останала тълпа с дулата нагоре !
След като повъзстанових героическото си себеусещане, реших че мога да пообщувам с младежите по интимно, без да се принизявам до тяхното новобранско пушконосешко ниво…
Един обикновен пространствено времеви скок ни отведе на някаква тераса в някаква селска къща и аз вече разговарях с няколко момчета, дори нещо повече – размених великодушно пушката си с един от тях, като гледах да покажа едновременно превъзходството си, но и уважение към тях, защото истинският герой е великодушен нали …? След като направих две три хватки и чупки в кръста с въздушната пушка на младежа, решиха да направя един показен изстрел наужким . Като идеална цел ми се яви дърво в съседния двор. Беше някакво плодно дърво, доста кичесто и покрито с листа, които както се оказа криеха полуфатална тайна за мен…
Прикладвах професионално, прицелих се, задържах дъха си .. и стрелях . За моя изненада се оказа че пушката е била заредена с една сачмичка и колкото и да е за подценяване тя беше излетяла към дървото с може да се каже и смъртоносна скорост, особено ако се отнасяше за някое пернато същество . Слава Богу не беше пернато, но със славенето на Бога трябва да спра до тук защото от този момент Той ме поизистави..
Дървото внезапно се разтърси… Един сериозен клон се откърши и падна на земята .
Очаквах всеки момент ранен звяр от неизвестен вид да тупне измежду клоните и да заагонизира . Не стана съвсем така, защото звярът не тупна а слизаше от дървото със завидна пъргавина . Освен това беше от познат вид – хомо сапиенс .
Агонизиращия се оказах аз …. Тя беше здрава селска жена на средна възраст, която до момента на „професионалния” ми изстрел беше на дървото за да бере плодове, а след него за да ми вгорчи живота ….
Слизайки надолу, една част от тялото и малко под кръста в ляво се оголи за момент и аз видях разплесканата сачма, която не бе успяла да пробие кожата и, но мястото беше сериозно зачервено …. Може би в съда щеше да мине за средна телесна повреда…?
В такива моменти човек става учудващо далновиден…
Все още бе рано да предполагам дали нейното дебелокожие ще ми е от полза или напротив …По всичко обаче си личеше че ще ми търси някаква отговорност .. А и аз като един истински доблестен войн бях готов да я поема … или поне така си мислех…
- Какво ще правим сега ?
Каза тя през оградата след като се поотупа и поизпъна . Незнайно от къде се бяха появили и други дълбоко съпричастни и съседи, които ме питаха същото с поглед .
- Ми ….. не знам …
Измънках аз, а героят в мен се обърна на другата страна и не искаше да взима никакво отношение…останах сам .
Тогава групичката от неестествено сплотените съседи взе нещата в свои ръце и отсъди простичко – ще помагаш ден два в стопанството …!
Това ми се стори направо като помилване ! А и героят в мен, който от известно време стоеше настрана и се правеше че не сме заедно се обърна и бавно се заприближава към мен … Може би малко прибърза, но както и да е ..
Настаниха ме в една приземна стаичка, нещо като лятна кухня до която имаше някаква постройка, предполагам за животните. Леглото беше персона и половина, тип „Русенско” . Желязно в прекия и преносния смисъл на думата . С малко повече въображение можеше да се открие и еротичен елемент в него . Въобще като се имат предвид предходните събития се чувствах доста уютно .
Тъкмо бях потънал в размисъл за съдбата, кармата и най-вече за глупостта ми довела ме до тази „хотелска стая” , когато пред вратата настана някаква суматоха . Вратата имаше голям стъклен прозорец, но той беше заперден с нещо като тензух и можех да виждам само силуетите на суетящите се отпред. Като че не беше на добре … и се оказах прав. След миг вратата се отвори, без почукване разбира се, те си бяха у дома и влязоха . Те бяха две пухкави девойки старша възраст... Може би сестри и видимо леко умопомрачени или по-позитивно казано прекалено умопросветлени…. Аз седях на леглото полувцепенен и ужасен от перспективата че може би истинската цел на наказанието ми е била друга …..Въпреки окаяния ми вид на изпаднал германец явно на тях им изглеждах доста привлекателен. Имах чувството че всеки момент ще им потечат лигите. Не знам дали се бяха разбрали нещо от вън, за коя от двете ще да съм и дали спора щеше да продължи , но разбрах че здравата съм загазил… И аз като и всеки друг истински герой понякога съм си мечтал за тройка, но някак си не си я представях така.
В крайна сметка съдбата не беше в моите ръце, дори по-зле… Вече бях здраво заклещен към леглото от една от двете настървени до краен предел инфантилни пухкавелки . Уверявам ви нямаше абсолютно никакво значение коя от двете , въпреки че не бяха близначки . Може би за нея беше секс, за мен си беше истинска борба за оцеляване …. Задушавах се …
Отворих очи ! Погледнах часовника , беше към три и половина…