Зейнала пропаст в сърцето разбито,
с преграда от чуждите погледи скрито,
кара детето в мен да се чувства убито,
без да зная защо ти ме гледаш сърдито.
Сломен, повален, като куче в ъгъла свито,
не искам да вярвам на писмото изтрито,
седя с острието с отрова в гърдите забито,
за своите чувства говоря в стихчето сбито.
Смело застанал на Ерос пред окото набито,
за твоето сърце да моля в тайни обвито,
да можех с боговете аз да говоря открито,
от любовния еликсир преди да бъде отпито.