автор: Bernardito

...Моретата кръстосваме
и кораби плячкосваме
пиратството е готин занаят!



Всред морската шир, всред моретата бурни
аз плавам, далече от всякакъв бряг.
Ту слънцето пекне, потоп току шурне...
Ех, туй е животът на всеки моряк!

Дежурният штурман звездите оглежда,
а боцманът псува след всеки от нас.
И сам капитанът поглежда под вежда
платната, вълните и своя компас.

Всред пяната корабът пъргаво скача
напук на стихия, на морския Бог,
но главен над всички ни там е готвачът,
наречен по морски със думата КОК.

Щом кокът подсвирне, захвърляме канджи,
захвърляме швабри, въжета, платна
и хукваме вкупом към баките с манджи,
че няма по-важно от вкусна храна.

Един път готвачът ни леко задрямал,
от готвене - просто останал без дъх
и гафът се случил - попаднал в казана
грамаден, охранен, чер корабен плъх.

И без да се знае, в тоз ден от чорбата
похапнаха всички и искаха пак,
но... млъкнаха всички и спря веселбата
с поредния сипан в чиния черпак.

Ай! Гледайте, братя, какво се сервира -
дърт корабен плъх - най-надлежно сварен!
И втурна се всеки, без път да подбира
към тихия кът - за галюн отреден.

Галюн - туй е термин познат на моряка!
В свободния превод то значи - кенеф!
Тълпата се втурна натам, без да чака,
а боцманът вътре си правеше кеф.

Моряшката сила стихии надвива!
Вратата изхвръкна след мощен ритник,
бълвоч и дрисни, във река миризлива,
в галюна се плиснаха в същия миг.

Едва се измъкнал с борба ръкопашна,
едва отървал се с безброй синини -
до гуша оплескан бе боцманът. Страшно!
И екна просторът от адски псувни!

Велика и храбра е морската каста!
Лети галеонът ни смело, без страх!
Но стана галюнът най -търсено място
догде се обръщаше всеки стомах,