автор: DenSiana

"Нещастните хора винаги говорят за щастието.
(или поне тези от тях, които си го спомнят)"

И аз си спомням Хън,
Езерата на обожание в очите й,
В които се къпех през летните нощи,
Аромата на кожата й,
Пълзящ в слепоочията ми
До непоносимост...
Усещането за собственот,
Желанието,
Страха, бъдещият страх
Когато свърши...

...

И аз си спомням My Dearest,
Мечтите на 16 годишното момиче
Цветята на дворовете в Пирина,
Олицетворяващи света,
Светлината на вярата в утре...
... (tomorrow never comes until it’s too late)

…

Вратата се отвори
И от там се появи застаряваща дама,
С красиви черти,
Костюм Версаче
И лаптоп,
В който записваше спомените си.