автор: byala_gylybica

Устните мълчат. Неизговорени
остават всички тъжни междуречия.
Сълзи горят в очи притворени.
И пак се чувстваме така обречени...

Е, хайде, тръгвай си! Върви!
Когато имам сила, ще те следвам.
Когато имаш сила, се върни...
Успех по пътищата ти премрежени!

Ще помълча със цялата си същност.
Ръцете ми треперят от затваряне.
Косите ми целуват вятъра и тъжно
с очи помахваме. На залеза.