Все още те жадувам... И какво да сторя?
С сърцето дълго спорихме по тази тема...
Със него не можах да се преборя
и не помогна никаква полемика!
Защо да те обичам и да страдам?
Аз знам, че лудост е и грях това е
и болка ще е моята награда...
Ала сърцето ми не ще да знае!
И само в мечти ще те прегръщам...
"Защо сърце така ми отмъщаваш?
И колко пъти пак назад ме връщаш
и с твойта глупост чак ме задушаваш!
Ех, глупаво сърце - не се научи -
съдбата просто с тебе си играе
и тази обич няма да се случи..."
...Не чува и не иска и да знае!
ххх
И тъй - ще те обичам мълчаливо,
с сърцето няма повече да споря...
"Щом искаш стой, Любов, не си отивай!
Аз не можах със теб да се преборя!"