автор: Ljastoviza

Не мога да те подредя във мисъл,
с любов не мога да те озаптя.
Сърцето ми е тясно да те скрие-
нали си вятър, дим и суета,
и хаоса на огъня ми, кладен
в забравата на забранена страст-
въглени из нощите си газя,
устни хапя в утринния здрач...
Защо за мен те е измислил
Всевишният във своята шега-
след жеравите да крещя „Иди си!!!”,
а нощем да те чакам във съня...