автор: selena

Спомените са пъстърви срещу течението на времето. (проста метафора)


Тя е тиха.
С изморена плът се влачи по тротоара,
спъва се в затворените есенни обувки,
осмива дневните баналности.
Хубавата вечер вече не е хубава.
Протъркана от спомняне,
и от интерпретации,
поръсвана с тамян от нейния стопанин,
изгонена накрая -
пак от него.
Непоносима и желана едновременно.
“Ела при мен!” - като кокошка я подгонва
алчен разтреперан непознат,
но тя не иска никого.
Сега със побеляла плът сама се връща
към онези часове с кафява захар –
нежните,
и ги ближе с дългия език,
облажен и ленив,
на болката.


p.s. Хубавата вечер не е хубава. Тя е само спомен.