автор: dubrav

С благодарности на Б. Шоу

Нали?
Понякога съм глупав?
И, казваш, че не се усещам?
Нима не съм те забелязвал?
О, нека да не бъдем смешни!
Това, че пак съм ти отказал,
че гледам някъде оттатък,
а не във пищната ти пазва,
не мисля, че е недостатък.
Нещата толкова са прости,
красива си, а аз съм умен.
Всичко толкова е ясно,
но аз пък за едно се чудя.
Дали децата ни (възможни)
ще бъдат тъй невероятни,
на мене и на теб подобни,
дори и нещо по-нататък...
Или съдбата ни, с насмешка,
със тях небрежно ще постъпи.
Да бъдат грозни като мене.
И като тебе.
Тъпи.