автор: katbalu

Колко смешен е този дъжд!
Някак безсмислено и упорито
чука по стъклото.
Няма да го пусна!
Ще гледам танца му на сухо,
открила, че моята вселена е само квадратурна
и че смехът е невъзможно глупав в тишината...
Ръце ще скръстя с поглед примирен
и ще се мъча да забравя,
че някъде навън, дъждът
стопява и дави в локвите звезди...