автор: makenzii

Любовна болка с писък страстен в главата ми свисти,
и бичът и следи остава алени по моите мечти,
отровата изпита на половина е, дали ще ме свести,
бленуваното за мнозина, докосване от твоите усти.

Целувката ти сластна, нежна в мен живеца съхрани,
за моята любов щом се завърна поне за малко остани,
гръб аз няма да обърна и ти със същото ми отвърни,
аз пазя другата половина ако си тръгнеш пък не ме мисли.

Без състрадание и съжаление в очите гледай ме и говори,
и ако имаш някакво съмнение с мен го сподели не ме лъжи,
и всичко лошо ще остане в забвение, прощавай а не се гневи,
по пътя на живота аз съм отклонение, повярвай ми по него ти тръгни.