автор: linjack

„El poeta pide a su amor que le escriba“ е петият сонет от цикъла „Сонети на мрачната любов“ („Sonetos del amor oscuro“, 1936) на Федерико Гарсиа Лорка (Federico García Lorca (1898 – 1936)).
Преводът е не е в ритмичен стих, но бих се побоял да се опитам да го представя по друг начин:

Поетът моли своята любов да му пише

Любов на мойта вътрешност, живееща мъртва,
надежда напразна за твое писмо тая,
и мисля си с цветео увехнало,
че ако живял бих без себе си, по-добре да те загубя.

Въздухът е безсмъртен, а камкът неподвижен
не разбира сянката, нито бяга от нея.
Но сърцето вътрешно не се нуждае
от меда замръзнал, течащ от луната.

Но за тебе аз страдах. Разкъсах си вените,
тигър и гълъб по твоето тяло
в дуел на зъби и лилии.

С думи затова изпълни лудостта ми
или ме остави да живея в спокойната
нощ на душата завинаги мрачна.


***оригинал***
El poeta pide a su amor que le escriba

Amor de mis entrañas, viva muerte,
en vano espero tu palabra escrita
y pienso, con la flor que se marchita,
que si vivo sin mí quiero perderte.

El aire es inmortal, la piedra inerte
ni conoce la sombra ni la evita.
Corazón interior no necesita
la miel helada que la luna vierte.


Pero yo te sufrí, rasgué mis venas,
tigre y paloma, sobre tu cintura
en duelo de mordiscos y azucenas.

Llena, pues, de palabras mi locura
o déjame vivir en mi serena noche
del alma para siempre oscura.