автор: go4o

Над главите ни се сипе прах
И чудиме се кое е грях
В миналото се кълнем
За бъдещето все ревем
Светът за нас е непознат
Цитат – „а залезът като домат”
И хем е скучно, хем крещим
Не знаем и се инатим.
Мъдрец не ще акъл да дава,
а дава ли го глупав става
Милион неща са ни в главата
И все напират към устата
„Защо?” се питаме с модерен патос
И се стремим към фалшива святост
Един да тръгне – другите – овце
От срещната страна пък чакат вълци
Но в наше време овцата вълчето яде
А всички вкупом са безумци.
Над главите ни се стеле прах,
а от какво ли ни е страх
От лудост, болести и бяс,
или от сенките в нас.
Без тъмно нямало добро.
Добре, съгласен, но кое е то?
Към него вечно се стремим,
а в едно хоро си се въртим.
И няма край, нито начало,
за тази рима ще оставя бяло...