автор: Briannah

танцуваме
ти изтупан денди с шалче
пури
джентълНЕМИ
сива цапаница от тубата със темпер-дим
нацвъкана около нас
ако беше жив оскар уайлд
щеше да почерпи чай
и да ни запознае с
някоя от остроумните си сентенции
една класация го обяви за най-остроумния човек
но какво от това
понякога великите умират сгърчени
в хистерични стаи с циврещи прозорчета
великите умират спейки
друг път облечени в призрака на нежната си
невъзможна обич когато е различна
понякога великите умират от менингит
без да се сбогуват „обичам те”:
ПрозорецОгледалоВазоХладилник
Обичам теПилешкапържолоМоя халбоТоалетначинио
Обичам теМореВятърКучеМояПоезия
понякога няма друг на който да го кажат
говорене с предмети
нека поразкажe на любимата си чаша
колко е прелестна природата в червен
как цветята си растат по пясъка на иракли
все пак омагьосващо е да го споделиш с друг
животът е красив
разбрали са го всичките творци
самоубийствено тъжно е да не бъде признат
защото животът е прекалено добър
за да остане встрани за да не е описан с думи
сигурна съм че всеки който
е разбрал че е така е бил благословен
и стреснат че някога ще свърши
страхът се настанява в ритъма на клетките
тогава тряскаш портата пред този хубав свят и
ставаш хомогенна смес с пръстта
където избуява той
земята майка на тревите езерата и пустините му
всичко е така малотрайно
-ти,малотраен колбас,защо се развали?
-имаш срок на годност.ясно.нека да му хвърля поглед!
животът има срок на годност
въртим се ние сред кълба бои
водовъртежни хора чаши бренди
папионки и чадъри
размиваме се в някакво пембено
коет не се предава словом
танцуваме
попила в елегатната си рокля нежно те прегръщам
пианото крещи през клепките си бели крещи ми със очи
обичай силно и ще се спасиш