автор: katbalu

И царкинята се спряла,
пръстенчето си прибрала.
Наредила:
-Нека тук,
просякът да доведат!

Идва той глава склонил,
уморен и унил,
стъпва между двама стражи
и към тях поглежда вражи,
тропва крак пред всеки щит
и намусен и сърдит,
във царкинята се вглежда
и усмихва се с надежда:
-Знам, че с дрехите сега
не блестя!
Не ми се смей,
а с водица ми полей,
Царят- своя мъж срещни
и... да хапне му сложи!

Хубавицата нащастна,
онемяла и безгласна,
гледа ги един до друг:
"Кой е нейният съпруг?"

И тогава "злият " цар,
/цар, а всъщност дух пра- стар/,
се обърна към слугите,
към придворните и пита:
-Я, кажете, кой със ум,
би повярвал в този шум?
Аз не искам да говоря
и със никого да споря!
Този просяк е лъжлив,
селянин и лош и див!
Затова го Вий вземете,
във окови оковете,
затворете го в маза,
без храна и без вода!

Но, църкинята се вглежда,
мисли с някаква надежда,
мисли, мисли, ето на-
вдига радостно глава:

-Днеска аз,
ще поставя тук за Вас
своята задача малка!
В тази амфора дълбока
и на дъното широка,
някога, аз изтървах
и потъна там във прах,
скъпоценна занималка-
огърлицата ми малка!
Нека този, който стори,
на змия да се престори
и от дъното дълбоко,
я извади тука ловко,
той ще бъде господар,
той е истинският цар!

Просякът се натъжи
и унило промълви:
-Аз умея да се бия,
не разбирам от магия,
затова,
как да стана тук-змия?

Другият пък се завтече
и усмихнато и рече:
-Гледайте!
И във земята
той удари си главата
и изчезна в този миг!
Вместо царственият лик
по килимите змия,
тънка,
пъстра запълзя.

Всички ахнаха смутени,
гледаха тъй изумени,
а влечугото напред
се провираше навред.
Стигна амфората бързо,
скочи в тъмното и гърло
и затърси с бързина
огърлицата една.

И царкинята награда,
мигом му дари веднага,
с тежък, плътен похлупак,
го покри във пълен мрак!

Злият дух- сега змия,
грешката си осъзна,
че излъган и сразен
е разкрит и победен.
-Помощ! Помощ!
Отворете!
Вън веднага ме вадете,
или, щом изляза сам,
всичко живо ще изям!

Но, царкинята не спря
пръстенчето завъртя
и незнайно от къде,
се яви за миг джудже:
-О, владетелко прекрасна
и на пръстена всевластна
що желаеш ти кажи
и преброй до -три!

Тя желанието рече,
на мъничкото човече:
-Амфората занеси
в най- дълбоките води,
в най-далечното море
в дъното му да се спре,
под солените води,
нека злото да заспи!

И, джуджето в миг успя,
хвърли го във дън вода,
после в пръстена се ски,
пак да му броят до три!

Там зад девет планини,
зад уханни долини,
зад горите тилилейски,
зад скали огромни, змейски,
чудно царство се разкрива,
слънцето над него спира
и усмихва се в лицата
на децата и цветята,
над двореца с лъч най- нов
грее царската любов.

Само нощем през гората,
сянка черна, чудновата,
с остър нос подобно клюн
и със сврачи, подъл ум,
плаче, охка и нарежда,
че на нищо не изглежда,
вместо волно да лети,
все приведен ще върви
със гърбица украсен,
тъй ще броди ден след ден!

КРАЙ