автор: perko

Крадецо изкусен, борецо с живота нелесен!
По взломните кражби, разбрах го, ти явно си спец!
За тебе приятелю, днеска е моята песен!
Шапка ти свалям, даже ти слагам венец!

Не затова, че за моята скромна бърлога
твойта визита бе просто един комплимент.
Бях се отчаял от бедност, така че за Бога,
горд съм с това, че най-сетне ти станах клиент.

Не и за туй, че след себе си ловко затвори
разбития, вярвам не трудно от тебе патрон.
да не могат да ровят и други, което говори,
възпитан крадец си – рядкост за общия фон

Не и за туй! Напротив, дори съжалявам,
че не задигна оня бездарен портрет!
Как го разбра че е тъп? Недоумявам!
Какъв ти крадец, бе! Ти си направо естет!

Благодаря ти, обаче че след като всичко пребара
и ти като всеки крадец – безсърдечен и глух,
не докосна и с пръст даже мойта разбита китара.
Може от жалост, може от липса на слух?!

Нямаше нужда! Тука обиди ти барда!
Подцени ме ти, братко, а аз бях на всичко готов.
Кой знае? От утре заложил на твоята карта
и аз ще изляза заедно с тебе на лов.

Скланям глава, друже мой, пред таланта ти ярък!
Благодаря ти за своята чувственност с цяло сърце!
Всичко заграбено считай от мене подарък!
Щастлив съм. Попада в добри и грижовни ръце.

Но жалко ще бъде, (само недей ми се мръщи)
ако на някое твое ченге или прокурор-аркадаш
го дадеш ти за откуп или пък в заложните къщи
за жълти стотинки го шитнеш на някой търгаш.

Така,че прощавай, приятелю мой даровит!
Разделям се с тебе, но нещо във мене трепти.
Не съм ощетен, разбери го! С тебе сме квит!
Дори с тази песен – считай съавтор си ти!

Накрая пост-скриптум...Защо във престъпната клика?
Щом си способен – премини във легалния свят!
Стига със обири друже! Почни с политика!
(тези два бранша без туй паралелно вървят...)