Къдрава, несресана и огнена,
луната се разхожда в сини степи...
Оглежда се в зелено, плътно езеро,
отбива се по пясъчни пътеки....
Погалена от сребърната щедрост,
водата нежно залюля брега.
Една китара нейде се обади,
и сова натъжена...зарида
Перде от спомени прокъсани,
в прозореца се вее мълчаливо...
Отвъд стъклото чака конски впряг,
копита тръпнат търпеливо....
Поела бих към онзи чуден свят,
където се прегръщат млади лебеди...
Душата все жадува синева....,
а броди из объркана гора....
Защо ... при мен, узряло чувството,
при теб не съумя да разцъфти...