автор: doremi

Обичам природата. В почивните дни се разхождам на въздух.

Завивам по странична пътечка навътре в гората. Гледам дървета вече с голи клони, през които зеят чукарите, въздухът влажен, мъгливо… Абе отиват си- викам си- летните месеци де! Изведнъж зад един храст нещо се раздвижва. Приближавам се и ха! Господин Клекнишев! Божкеее – викам си – на мен, човека от народа да ми се случи такава горска среща. Поздравявам, както е прието между туристи:
-        Здравейте, господин Клекнишев!
-        Ъъъ…!Ааа… Здравейте, здравейте!
-        Господин Клекнишев, защо така зад драките?- питам загрижено аз.
-        Няма да работя под натиск, затова !
-        Но колко ще издържите така? Ще паднете господин Клекнишев! Нямате ли другари тук?
-        Ааа… имам, имам! Ей там в лозето е Лисичев, а Жълъдарски събира жълъди под оня дъб.
Тръгвам към лозето за помощ.
-        Господин Лисичев, господин Лисичев!- викам отдалече с притеснение- да не би и него да сваря в неудобна поза. Виждам го най-сетне заровен в лозовите листа- Ахааа! На гроздобер е значи!- мисля аз.
-        Здравейте, господин Лисичев!
-        Здравейте!
-        Господин Клекнишев клечи зад драките, ще падне. Ще помогнете ли?
-        Пак Ви казвам, здравейте!
-        Ама вашият другар…
-        Вижте! Никога не отказвам гроздобер, обичам да бера!
-        Дааа, хубаво е да се помага на селското стопанство, но господин Клекни…
-        Пак ви казвам – никога не отказвам… .да бера!
-        Ама вие слагате във вашата кошница!?, господин Лисичев!
-        Вижте! Никога не отказвам!
-        Дааа, разбирам! А къде е господин Жълъдарски?
-        Ей там под дъба беше!
Бързам натам, че Клекнишев го натискат и ще падне. Отдалече виждам нещо рие в окапалите листа- Жълъдарски трупа камарки от жълъди.
-        Добър ден, господин Жълъдарски!
-        Ъъъ…Чакайте, че търся още един жЕлъд тукааа….Валутният борд казааа…
-        Господин Жълъдарски, нооо.. камарките са различни!
-        Дааа! Тази тук в края- най-малката- е за образованието, средната е за лекарите, тази тук голямата е за военните!- казва гордо той и продължава да търси жълъда.
-        Ами тази зад Вас? Толкова е голяма!?
-        Дааа!... Това е излишъкът!!- Красиво е нали?- прави пауза замечтано и продължава да търси оня жълъд- Аааа, ето го бе!!! Къде се е пъхнал, как не го видях! Да видиме къде да го сложа!?
-        Дайте го на учителите- много са я закъсали!? – казвам съжалително аз.
-        Хм! Един жЕлъд за кого по – напред!?
-        Ами на лекарите тогава! И те са в нужда. Здравната каса…
-        Аааа, не! Толкова пътеки има! По която и да го търкулна, все ще се загуби!!!
-        Амчи тооо друго не остана освен военните! Ние сега като сме в НАТО….
-        Те пък толкоз много имат, че няма и да го усетят този жЕлъд!? Я да го сложа в излишъка – и го поставя изкусно на върха на камарката.
-        Вижте господин Жълъдарски, аз за друго бях дошъл! Господин Клекнишев го натискат и…
-        Къде е ? Май се загубихме в гората!?
-        Ей там, клечи зад една драка . Ще падне! Елате да помогнем!!
-        Ще падне ли?!- опулва се Жълъдарски и косата му щръква още повече.
-        От драките се чува стон.
-        Ще падне ли казахте?!
-        Да! Да побързаме!!- отговарям и понечвам да тръгна към Клекнишев.
С периферното си зрение виждам как Жълъдарски ловко взема жълъда и го слага в джоба си!!

СОУ ”Г.Измирлиев”
гр. Г. Оряховица