автор: marathon

Сутринта изпратил писма до всички женски списания, в които описвал своята история, като ги молел в следващите броеве да съобщят на родените от зодия Рак, че им предстои завръщане при любим човек, когото са изоставили. Гюнтер хранел надежда, че Патриция още следи хороскопите в своите любими списания. Две от тях проявили разбиране /или съжаление, както казва госпожа Хелд/ и поместили желаното скрито послание.

Патриция, разбира се, дошла веднага. Гюнтер и децата й липсвали, но досега хороснопите не й сочели обратен път.
Още сутринта на следващия ден тя пожелала да си купи "Бела", "Бригите", "Лиза", а навярно и други списания. Но Гюнтер я спрял и й разказал истината. От този ден Патриция изоставила хороскопите и се вслушвала само в съветите на Гюнтер и в себе си.
Звучи като съвременна приказка, нали ? Но ви уверявам, че историята е истинска.


На четвъртия етаж живеят Ротерманови. И трите жилища са наети от тях. Още не се е удал случай да се запознаям. Те работят в "Мерцедес" и постоянно пътуват в чужбина.
А за наемателите от петия етаж не зная почти нищо. Дитер Метцинг е студент, виждам го често в Боген. Той не е от приказливите и най-често, докато си пие бирата, чете. Госпожа Хазе е болна на легло и за нея се грижи едно симпатично момиче. Веднъж се опитах да заприказвам господин Граф, който живее също на петия етаж.
- Работя в един театър, но повече няма да кажа ! - отсече той и по този начин прекрати моя опит за сближаване.
Аз живея сам на шестия етаж. Другите два апартамента стоят заключени. Но някой идва и прибира редовно писмата от пощенските кутии ...

Всички хора, с които съм се срещал, всички лица, които съм виждал в Нойкьолн, са се изличили от паметта ми. Сякаш трите месеца, прекарани в този квартал принадлежаха на някакво трайно безвремие, бяха част от лош спомен, към който с нежелание се връщам ...
Понякога ми се е искало да се разходя до там, да мина по същите улици, да се запозная с новите наематели на предишната ми квартира ... Толкова пъти съм отлагал да мисля за това или просто не съм обръщал внимание на тази възможност, не съм й придавал необходимото значение - не знам, но разбирам, че вече не е нужно ...


Напоследък ме преследват желания за близост с определени места и в същото време желания за отдалеченост от други. Това трябва да е причината, поради която толкова отдавна не съм посещавал родния си град, там - в онази източна държава ...
Страхувам се от доловените отново детски викове по местата, където съм играл, от изменените лица на продавачките на градския пазар ... Съборена ли е къщата, в която съм живял ? Изсъхнал ли е орехът в двора ?
Ако видя отново променения си град, ще наруша сравнително устойчивата, макар и идеализирана хармония на моите спомени от детството. В разговори с приятели ще се срутят много от въздушните кули, които и без това не построихме ...
Пазя още ключовете от празната къща - необитавана, самотна, очакваща ... може би мен, тръпнеща в надежди, като стара майка ...
Често думите не са достатъчни. Те са само опит да обяснят чувствата, да ги материализират. Между мен и родния ми град няма думи - има само чувства, в които отекват десетки гласове, а този - на майка ми, е ясен и неповторим - не мога да го сбъркам с никой друг ...


Канен съм на вечеря от господин Кол. Неговото жилище е претрупано с книги - във всички стаи. Няма и следа от женска - навсякъде прах: в банята - натопени дрехи в легени ...
- Когато човек е ерген, може да взема сам решения, да подреди един самостоятелен живот. Ако се оженя, ще загубя веднага своето спокойствие. Аз съм мъж с навици ... И откъде да зная, че тя ще е човекът, с когото трябва да се обвържа ? Няма да ме свърта на едно място, като знам, че връзката ми с някоя друга жена би била по-сполучлива ... Човек не може да предскаже какви биха били последиците от един погрешен брак ...
Манфред Кол е все още добре сложен, със семпли черти, суетен, работи като журналист в телевизията.
Вечерята е поръчана от ресторант Ла Раца.
С течение на времето той няма да разбере как ще дойде скуката и ще го обземе безразличието. Засега жените все още го привличали. Пътувал много, срещал се с различни хора ...


Въпреки умората, се опитвам да остана в течение на разговора. От куртоазия ? Да. Любопитство - никакво.


Искам да си припомня лицето на една жена, която познавах още от моето детство. В тогавашните ми представи тя беше много красива. Аз я обичах някак странно, извън обичта, особено и неосъзнато. Никога не се реших да поговоря с нея за тези неща. Имахме десет години разлика ...
Сега не мога да възстановя чертите й, вече не помня дори как се усмихваше... От нея е останал крехък спомен, едва очертаващ нечий силует ...


Независимо дали един спомен е извикан от разстояние или е породен от непосредствен допир с предмети, хора и места, които го съхраняват, след него винаги остава необяснимо чувство за пустота, макар и да съзнавам, че все още съществувам и мога да се опитам да възстановя събитията, жестовете, думите ... Доколкото ми е възможно, разбира се ...


В театър Шилер репетират моя пиеса. До премиерата остават десетина дни. Актьорите очакват моята преценка.
- Браво ! - казвам. - Аусгецайхнет !
Не мога да ги разочаровам. Ръкоплясканията ми отекват в празната зала. Казвам им, че утре ще дойда пак.

СЛЕДВА