Ще се спася от теб. Ще си припомня
спасителните мантри за несбъдване.
Копринени въжета са се впили
във любовта, повтаряна до втръсване.
Наказана с неиздържливост,
с имагинерност и необратимост,
със късогледството на вятър вързан
във огледало за обратно виждане.
Ще се спася. И не че ще е лесно.
Ще минат не една луна и изгрев.
И многократно ще цъфтят дърветата.
И многократно ще пирува есен.
Ще кипвам от безсилие, когато
дори насън, те изговарям гласно.
Ще укротявам пламналите мисли,
когато във сърцето им е тясно.
И някой ден ще се събудя трезва.
С отчетлив хоризонт пред себе си.
Със светлина, от личната ми същност,
готова да се сподели. Дори и с тебе.