 |  Имаш си мечта. Живееш си с нея. Всяка вечер си представяш... Лелеян копнеж... Изпадаш в безтегловност, когато всичко ти изглежда съвсем достижимо... Ако се сбъдне, дали ще е пак мечта?... А когато се случи: намесват се обстоятелства, хора, ситуации, случайности... Започваш да си задаваш въпроси.
И великият Оскар Уайлд дори е възкликнал: “В живота на човека има две трагедии: едната, когато не получава каквото иска, а другата – когато го получи.”... И така, преминаваш в другия полюс – от мечтанието в сбъдването. Започваш да се бориш с условности, понятия, факти, мнения... Чувстваш се като капитан на кораб, който току що е дал точните координати и просторите са се отворили, но вятърът внезапно е сменил посоката... Уж мечтата ти е същата... А пък усещаш хлад и неясни тръпки преминават през клетките ти. Тя се е превърнала в част от ежедневието ти. Улавяш премълчани думи или неодобрителни погледи... За друго ли започваш да мечтаеш? Нищо не ти пречи! Още и още... Толкова мечти чакат да бъдат повикани!
Публикувано от Amphibia на 16.10.2007 @ 22:25:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Мечтата" | Вход | 11 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мечтата
от korason на 16.10.2007 @ 22:54:13
(Профил | Изпрати бележка) | Красиво е написано...
И всички живеем за онзи миг на осъществяване на една мечта...мигът, когато сме щастливи... |
Re: Мечтата
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 16.10.2007 @ 23:13:19
(Профил | Изпрати бележка) |
Една дзен-мисъл твърди, че "Пътят е по-важен от целта". А може би точно мечтата е "един от точните координати" към двете?
Поздрави - както винаги - размисляш!
|
Мечтата
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 17.10.2007 @ 00:01:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Мила Павли, мечтата е Дух и може би - материализирана и предметизирана - губи магията си или се видоизменя... Може би..., но мечтите са израз на нашата Божественост, на безсмъртната ни природа, жадуваща да пребъде! Прости ми патетичния коментар, но те усещам близка и чувствам твоя сърдечен копнеж. |
Re: Мечтата
от dandan на 17.10.2007 @ 00:19:26
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави,Павли!
Мечтите ти да се сбъдват. |
Re: Мечтата
от sineva на 17.10.2007 @ 01:17:14
(Профил | Изпрати бележка) | Pavli,nqkoi kazvat ,che mechtata umira posledna??I sigurno e taka.Zashtoto ako ne mechtaem ,to nie nqma da jiveem, a samo shte sashtestvuvame???
Mnogo filosovski razmisli ..za mechtata??
Pozdravqvam te za tova!! |
Re: Мечтата
от vanya777 на 17.10.2007 @ 03:27:09
(Профил | Изпрати бележка) | Е,за мен какво остана да кажа тук под любимата ми тема.
Само мога да спомена друг любим автор:Паулу Коелю-Приказка за мечтите
....Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
Павли,приеми моите най-искрени поздрави! |
Re: Мечтата
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.10.2007 @ 05:51:04
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | С мечтите - по-полека...
Живеел богат и щастлив човек, имал красива голяма къща, красива млада жена, прекрасна градина. Градинарят му бил красив и млад, много трудолюбив,.. но беден. Наблюдавал го богатият човек, размечтал се: "... Това момче заслужава награда за своето трудолюбие: красива къща, красива жена..." След няколко дена легнал тежко болен, усещал как си отива от ден на ден. Нямал деца и роднини - всичкото богатство оставало на жена му. Виждал и припламващите искри между жена му и трудолюбивия, красив градинар... В смъртния си час си помислил: " Аз ли криво се помолих, Аллах ли криво ме разбра?!..."
Общо взето си права за мечтите, угасват постигнати. Но това се получава, когато са самоцелни, изолирани, безсмислено задоволяващи егото, суетата, алчността. Когато имаш една огромна мечта, а останалите малки мечти са част от голямата, крайъгълни камъни по пътя към нея, отделни малки стъпала към духовното извисяване - тогава, вярвай ми, сбъдването не отегчава. Напротив - зарежда. Не е важно капитана, независимо от трудностите и вятъра, само да стигне донякъде - трябва да си свърши работата като стигне там, да зареди кораба и да продължи нататък... |
Re: Мечтата
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 17.10.2007 @ 09:49:16
(Профил | Изпрати бележка) | Мечтанието...не е ли един удивително лесен начин да се научим да мислим позитивно. Нима някой допуска в мечтите си лоши мисли? Нека мечтаем по-често тогава. И все пак...защо има разочарования ли? Защото има очаквания. Нека мечтата си остане прекрасния остров на светли мисли без очаквания..."Опитай, нищо не ти пречи!...Толкова добри мисли чакат да бъдат повикани!"
Чудесно е , че ни накара да се усмихнем и да помечтаем, Павли!
|
Re: Мечтата
от nikoi_1 на 17.10.2007 @ 11:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Мечтата е пространството на абсолютната свобода и щастие. Там е и работилницата за реконструкция на настоящето и миналото, там е визията за бъдещето. Който не мечтае, е мъртъв приживе. Това е нашата тайна стаичка, за която говори Иисус/"Всеки трябва да има своята тайна стаичка."/. Друг въпрос е възможността за материализиране на нашите мисли/мисъл- форма/. Просто сме забравили, че го можем. В нашия все още не дотам духовен свят, тази забрава може би е нещо нормално. Препоръчвам "Елегантната вселена" в Колибка-та. Поздрави! :) |
Re: Мечтата
от rimoza на 17.10.2007 @ 12:43:33
(Профил | Изпрати бележка) | Без мечти животът е невъзможен,
те ни дават стимул да вървим напред... :))
Поздрави ! БЪДИ ! |
Re: Мечтата
от Anjelina на 21.10.2007 @ 12:25:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Мечтите са за това-да се сбъдват! Мечта е синоним на живот! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 492
ХуЛитери: 4
Всичко: 496
Онлайн сега:
