автор: sheherezada

все още
отекват
в тишината
последните думи
които изрече
преди да
се изгубиш в
безсмислието на
същността ми.
а аз
бъркайки надълбоко
в съзнанието ми
очаквам
да те намеря
или поне
това, което
е останало от
онзи мъж
чиито устни
разтопяваха
ледовете
по перифериите на
една обгорена от
нежност и спомени
душа.
липсват ми
очите ти,
начинът по
който
плъзваше погледа си
по тялото ми
и момента мълчание
в който си казвахме
всичко.
и си признавам
пред всички
вселенски богове,
че от всичките
хиляди думи
с които разполагам
не мога да намеря точната,
която да опише
разкъсващото ме
желание да ти го...

призная
очи в очи.