автор: vesi

А снощи начи ви распраям,
какви ги върших с тас кула.
Дету сичкити мъже пу нея гракат
И викат – марш си с нея у града!

Ми викат щот нищат прумени,
Закустеняла им дибелата глава.
Не искат хич да са пригънат
И новия им кмет да е ЖИНА!

Та начи какту са прибирах
ут нивата – ей нА - на здрачина,
пугледнах в Лальов`та кулиба
Да вида как да гу разубедя.

Той завалията кату са беши сгърчил...
Не ти й е рабута гу гледаш, ма -
сиф-зилен на цвят са бе дукарал
Уплашиф са и скокнах гу спася!

ФърлИх гу на сидалката ду мени,
И прау в болницата - ГАЗ!-
Аман заман им викам – гу върнети ут
дет е тръгнал – чи й е ощи млат!

Указа са, чи стреса гу е трЯснал!
А той ми каза посли на ухо –
“Ни ща ма Весо, да ма стягат
да бъда кмет на туй сило!”

“Ми страх мъй – искам си спукойствие!
А те ма накачулиха биля -
пу целу селу гледам си я физимонията
са стряскам деня ощи и нощя!”

Та казвам ви сига нА ут мигданя –
Са спрете ЕЙ и мъжуря!
Чиляка ногу са й е стреснал
Нали вий е приятел устаете гу бе А?