автор: katbalu

От Нгоронгоро съм и съм масай.
Там долу в City няма да живея.
Градът е хищник.Казват ми , че той,
улавял нас- масаите във мрежа.

Очудва те високият ми скок
и мислиш си, че въздухът ме носи.
От теб съм доста по- висок,
и слаб съм , но ръката ми не проси.

Ловец съм през саванните треви,
пълзят по мен мухи като по крава,
в колибата си влизайки- пълзя
и нямам като теб врата и брава.

Запушваш нос- за тебе аз воня
и виждам, че от мен се ужасяваш.
Уплашен си от моята храна,
че пия кръв- така се оцелява.

Децата ми се раждат, лесно мрат,
търкалят се с животните в тревата,
сънуват нощем Симба как ловят,
и гривата му как се укротява...

Завиждаш ми на яркото небе,
гравирано със диаманти да сияе!
Това сме ние, горе, щом умрем.
Последен скок е- всеки си го знае.

И затова е дива черната ми плът.
По страшен съм от дяволът за тебе.
Иди си в City-то, да сееш алчна смърт,
а аз небето ще подпирам дълго време.