автор: marathon

Нечленоразделното ръмжене се повтори, дори се усили. Това ме окуражи и аз прекрачих прага, бутнах с лакът полуотворената врата, за да не оставям отпечатъци от пръстите си върху нея.
Господин Грас, мъж на около петдесет, с оредяла коса и плешиво теме, бе завързан гол за ръцете и краката на леглото в спалнята. През устата му също имаше превръзка.Жалката гледка при вида на този дребен човечец - безпомощен, с изразяващи ужас очи и отпуснат член между краката, ме удиви. Колебание,бих казал,че изобщо нямаше. Втурнах се веднага да го развързвам.
- Какво се е случило, гоподин Грас? Нападнаха ли ви ?! Да извикам полиция ?
- Не, никаква полиция, моля ! Един момент ... да си поема дъх и ще ви обясня. Но ... обещайте ми ... да не споменавате на никого !
- Обещавам.
Господин Грас се прикри с някаква дреха, отиде да затвори вратата, пътьом мина през кухнята и дойде с две бири.
- Как е могла да допусне това ! Да остави вратата отворена !?


-Аз живея с Ренате, съпругата ми. Откакто моята фирма фалира, има вече около година оттогава, тя се промени. Каза, че трябва да напусна жилището, след като нямам работа. А аз къде да отида ? На кого съм нужен ? Децата ни имат свой собствен живот. Само ще преча ...
Господин Грас разказваше с кротък и равен глас историята си, сякаш се бе подготвял отдавна. Само нежеланието му да ме погледне в очите издаваше смутеност и може би срам. Неговият поглед се местеше безцелно от предмет на предмет и се връщаше винаги върху бирата, която държеше в дясната си ръка.
- Тя си има любовник - Алберт. Ходи при него, когато той поиска. Често Алберт звъни късно вечер. Тя пали колата и отива при него. Не се бави дълго. Само няколко часа. После се връща... Тя винаги се връща ...
- Да ме унижава, й доставя удоволствие. Това нейно желание от ден на ден се усилва ... Не й бяха достатъчни нагрубяванията, ами докато отсъства вечер, измисли и тези завръзвания ... Демонстрира своята власт върху мен, подчертава робската ми безпомощност ... А той там изглежда я бие. Тялото й е покрито със синини ... Груб е с нея, а после пък - тя с мен ...
- Нашите годишнини от сватбата, рождени дни и други празници, празнуваме тримата. Винаги заедно. Аз, разбира се, не желая това. Умирам от унижение и болка ...
Господин Грас разтресе нищожното си тяло и се разплака, не можа да се здържи, макар че през цялото време полагаше необходимите усилия, остави бирената бутилка на пода и избърса с две ръце лицето си.
- Не мога да си представя това да изляза на улицата, да прося, да не се къпя ... Тя припечелва добре. Плаща наема, електричеството, пазарува ... Но не готви, не мие чинии, не почиства. Аз трябва да върша всичко. Това е цената на "домашния уют" ...
- И все пак не може да няма някакъв изход - опитах да разведря обстановката.
- Навярно има - отвърна вяло господин Грас, - но не за мен. Аз нямам друга опорна точка. Тук съм живял тридесет години ... А и Ренате не може без мен. Ще ви се стори странно това, което ще ви кажа, но аз я обичам. Дори такава, аз я обичам ...
- Тя скоро ще се върне - каза той стреснат, взе празните бутилки и излезе от стаята. Дрехите му бяха разхвърляни по пода - захабени, стари, с петна.
- Завържете ме ! - каза той, след като се върна. Легна на леглото отново гол, с разтворени ръце и крака. - Ренате ще се ядоса, ако разбере, че съм пил бира и съм разговарял с някого, докато я е нямало. Завържете ме и на никого нито дума ! Разбирате деликатното ми положение ... предполагам ... И затворете добре вратата след себе си. Тя по невнимание я е оставила отворена ...


СЛЕДВА