автор: neraida

Не те поглеждам никога в очите,
да не би да видиш как през тях
душата ми
разкъсва влудяващата ти риза,
скубе варварските ти коси,
изплюва се в скорпионските ти очи,
издира с нокти огненото ти лице,
гърба ти, отблъскващите пръсти..
Натрошава с писък леглото ти,
преобръща пианото,
натъпква спомените ни в тоалетната
и дърпа водата...
..............................................................
Добре, че си с гръб и не виждаш
как погледът ми гали
кадифената извивка на врата ти,
точно няколко целувки по-наляво
от Фидиевото ти ухо...