автор: Metafizikyt

Благодаря за идеята на всички, които правят живота толкова разнообразен и нееднопосочен !

Имало едно време една рипка, която цял живот се скитала около брега.
Лапала какви ли не кукички с каква ли не стръв. Хващала се на всякакви въдици , (веднъж дори за малко да я изпържат ..) с едничката цел да я хване Златния рибар …
Мятала се смело в мрежите, но все изпадала във водата защото мрежите били за по едри риби, а тя горката въпреки многото налапана стръв и захранки си оставала дребничкаа. Един ден нещеш ли, както си плувала в типичния си отчаятелен стил и проклинала несправедливия воден свят и жестоката си съдба , усетила как въжето се застягало около хрилете и, и здраво оплетена потеглила към брега . Не стига че яката примка и давала усещането за сигурност ами вървите били от чиста китайска коприна а възлите….! Възлите били превъзходни и здрави ! По здрави и от Гордиевите – нямали разсичане !
Сърцето на бедната рипка затупкало, мехурът и трескаво се заизпълвал с въздух, вдъхновен от желанието и по-бързо да излезе на повърхността . Това всъщност нямало значение защото в момента мрежата вършела тази работа превъзходно. А и ентусиазмът и малко поспаднал когато видяла че и други рибки са намерили пътя си към повърхостта в тази мрежа…
Така или иначе върховният момент настъпил ! Тя усетила дискомфорта от липсата на вода около перките си, но желанието и да почуства що е то да имаш твърда почва под краката си било толкова силно че тя моментално се научила да диша … ето така : уООб, уООб, уООб …
Представяте ли си ..???
Първите и впечатления от новия свят били зашеметителни, всичко изглеждало прекрасно, светло и …сухо ! И докато мятала екзалтираната си от високо кислородната среда опашка, усетила как една силна ръка я сграбчва и отвежда незнайно къде в безкрайното въздушно пространство … Тогава станало истинското чудо – рибарят проговорил:
М….тая маломерка кво да я права сега ??? Мац пис пис пис………...