автор: chicho_toshko

Планината онемяла
се събуди чисто бяла.
Сняг затрупал и снагата
и накичил е гората.
Клоните са натежали-
бели шуби са им дали.
Сякаш някой щедро мята
дрехата на красотата.
Долу пътят се извива
и сънува,че отива
някъде в далечината-
да обиколи Земята.
А пък горските познати-
опашати и пернати,
разни малки бубулечки
и големи тлъсти мечки
са се свили в топли къщи.
Нека Зимата се мръщи
и да свири пред вратата
свойта музика позната.
Ще си тръгне тя оттука
Пролетта като почука.