автор: gorski

Честта е глупост! - каза Брут и се прониза...
Да, както да погледнеш, глупост все излиза!
Къде набожността е някого спасила?
Кого ли честността от зло е съхранила?
Съдбата към човешките дела не гледа,
добро и зло небрежно смесва тя в безреда.
И там, където вихърът съдбовен мине,
еднакво страдат и виновни, и невинни.
Изтъкваме ума си - да се забележи:
безсилни сме, но се гордеем пред невежи,
катерим се в небето - тайните на Бога
да търсим; ала падаме във изнемога!
Тешат ни сънища нетрайни и плашливи,
които се не сбъдват, докато сме живи...
О, скръб! Нима от твоята прегръдка груба
и радостта, и разума си ще изгубя?