Развяваш се около мен,
безумни ветре,
разбъркваш мислите като изсъхнали листа,
измиташ облаците и след теб остават
бездънни небеса.
Заплашваш с бяс,
за миг заглъхваш,
подхващаш пак разрошени коси,
смъдиш в очите ми и ги оставяш
блестящи от сълзи.
И после се стаяваш,
изоставяш хоризонта
на милостта на бледите сковаващи мъгли.
Най-сетне мир, очите ми са сухи
и толкова е тихо – чак боли.