автор: Amduat

      Господин Н. скочи от удобния стол. Извика невъздържано, почти кресливо. Размаза върху лицето си израз на най-нелепо щастие и ушите му запърхаха в нов розов цвят, увенчавайки вътрешния трепет на душата му.
      В следващия неуловим момент той вече лежеше мъртъв на пода, а влакната от мръсносивия килим предизвикателно гъделичкаха доскоро тръпнещите му уши.
       Всичко стана бързо.
       При скачането господин Н. не беше съобразил ниския наклонен таван на малката си наемна стаичка на последния етаж от една стара и мрачна къща. Почти не почувства удара, в който беше преминало неимоверното му щастие. До съзнанието му всичко това дори и не стигна, защото болката трябваше да се пребори с пухените обвивки на еуфорията, която задушаваше в меките си обятия духа на рацио. Не успя.
       Той умря щастлив и това най-видимо доказваше смръзналата, вече бездушна, но все още носеща знак на духовно удоволствие, усмивка. Само малката кървава рана на главата му обясняваше пасивите на тялото. Черен, слепнат кичур от прорасналата му коса, забъркан с доволно количество червено-кафеникава лепкава течност, беше белязал рязко челото на господин Н. като тъмна цепнатина в черепа му, в чийто мрак неуловимо изчезваше впечатлението за щастие.
       Там, в това плътно петно, се давеше искрата на мъртвешката усмивка.
       Какво се случи преди това?
       Ето:
       Два месеца господин Н. търси себе си и своята концепция за щастие. Главното и решаващо действие беше да се усамоти в стаичката си. Беше решил да се ощастливи, като потърси мотиви и извор на душевни многоцветни и многопланови същностни линии в себе си. Заровичка из мислите и чувствата си.Разнищи ги и продължи да ги къса докато вече малките импулсни частички не говореха нищо за сплетените и сложни чувства и разсъждения, от които бяха изтръгнати.
       Анализ до отвращение. Анализ до безсмислие. Анализ до смърт на същностите. Анализ до смърт. Буквално.
       Беше се превърнал в една доволна душевна свиня. Чевръсто завираше душещата си зурла из калните лабиринти на съмненията си и ги докарваше до ясни и категорични мисловни структури, в чиято изчистеност свинята удряше безсилно своето изцапано стремление. Цялата мръсотия от съзнанието и подсъзнанието си господин Н. беше накамарил около себе си. В центъра на това гнусно и разкапано вкупище беше изправил гордо светлата част от себе си. Е, имаше още спорадични петънца, но той умишлено ги беше съхранил, за да изпъква чрез контраст добротата и умът му. И когато нямаше вече какво да анализира, когато стигна до плътното, единосъщно ядро на своето съвършенство, което не можеше, а и не искаше искрено пред себе си, да разкатава, той умело закръгли дейността си и я провъзгласи за успешна.
       Беше открил щастието. Истинското, неопровержимо и светло щастие. Така мислеше.
       Без да забелязва колко бързо, плавно и мазно се увеличаваше едно от петната за контраст, заслепен от другото - светлото и бляскавото в себе си, той възторжено скочи, произнесе подобаващите звуци на радост, главата му самостойно срещна споменатото в началото съпротивление и се умъртви без много шум.
       В светлата смърт на добротата и гениалността му тъмнееше лепкаво и мазно петно на гордостта, което реши да умре в материалния образ на слепнат, кървав и черен кичур върху мислите на господаря си.