Във мен живей едно момиче.
Лудей и себе си отрича,
в рими, често плахо срича.
Разлива думи нежни,
като перушинки снежни.
Това момиче ме разбира,
понякога ме провокира
и в звездни нощи пея,
танцувам, пия и лудея.
Не е пиянство! Не мислете,
че алкохолът ми е страст!
Но с устни сластни вино руйно,
обичам да отпивам аз!
Във танците не съм богиня,
но музиката ме пленява,
извивам тънката снага,
под ритмите, като дъга.
Без лудостта ни света
не би бил същия сега.
За туй понякога лудея
и ставам мила нощна фея.
Във сънищата тихо стъпвам,
мечти неказани разбирам,
тъги продажни леко взимам
и се превръщам сутринта
на тази - днешната жена!
Във мен живей едно момиче,
лудей и себе си отрича,
но още силно те обича!