автор: dimension

Е, аз съвсем не съм като жена ти.
И хич не "го раздавам" бизнес-дама.
Не карам нова лъскава кола.
Изобщо... не съм толкова "голяма"...

Сама ремонти правя. Чистя, готвя.
Сама отглеждам своите деца.
Живея с радостите и тревогите им.
Работя много. Все съм на педал.

Не си купувам дрехи от бутици.
/Е, случва се, но не е задължително/.
Не се обкичвам със злата. За мен са кичови.
Интелигентно е среброто. Отличително.

Не ходя по чужбини. Засега, де.
Не се събирам вечер да клюкаря.
За книги си говорим със приятели.
Зареждат ме изложбите, театъра.

Но ако на ресторант ме каниш, на вечеря,
ще бъда с маникюр, със грим. И на ниво.
С прическа. Ток висок и дълга рокля в черно,
с гол гръб. И ще общувам делово.

Въобще не съм от снобите, любители
на скъпоструващи играчки. Вещомани...
ТЯ, КЛАСАТА, НЕ СЕ КУПУВА, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!
Тя си е дар. Или я имаш, или нямаш.

Е, аз съвсем не съм като жена ти.
Детето в мен си нося в зрелостта.
Пописвам стихове. За някоИ съм странна.
А, да, забравих! Имам и Душа.