автор: sradev

Змеят със седемте сърца яздеше Белия кон, младите змейове го поглеждаха със завист.
Змеят им се усмихваше и така им думаше:
Царството на змейовете е свободата. Белият кон носи свободата. Той е и царството им. Змейовете летят на крилата на свободата си.
Не се подлъгвайте по проскубаните птици на блатото - те летят, но от блатото кълвят.
Не търсете свободата в леглото - в леглото има пера, но не лети.
Не търсете Радостта в земята - там са костите и на предците и на прокълнатите.
Не търсете Съкровища в подземията - скъпоценното не може да се купи, купува се само по-лъскаво робство.
Само Белият кон носи Щастието. Той лети без крила, преминава препятствия, без да ги прескача.
Белият кон не е бягство, както гарвановите коне на арапите, не е играчка както жълтите коне на дребосъците.
Белият кон е чист до последното косъмче на копитото, ако не си чист като него не можеш да го яздиш.
Само кристално чист змей може да се побратими с Белият кон. И тогава той става Бял кон.