автор: perko

На младини обзел ме беше бяс/
Живях, направо дет се вика „бясната”.
Три пъти повтарях осми клас
и не помня колко пъти класната.

Бях тогава едър гимназист,
избръснат гладко и с „Тройной” поръсен.
Ходех с прана риза, свеж и чист,
макар че сексът и тогава беше мръсен.

Още помня прашния тюфлек
в тясната квартира до пазара.
Тя правеше такъв разтърсващ тек,
че чак хазяите си палеха цигара.

А аз добър прилежен ученик
попивах жадно нейните уроци
и скромното момче от Тръстеник
направи тя мръсник, женкар и коце.

...Сега съм вече стар и изкривен.
(и малко поизперкал ми се струва)
Акълът ми все тъй е надървен,
но оная работа умува.

На доктор ходих, тайно есенес,
а той ми вика със усмивка блага:
„Туй, твойто е от нерви и от стрес,
тука и виагра не помага.

Ще вземаш, вика, само Валидол!”
Начатка ми набързо диагноза.
„И тебе, вика, като бай Манол
те мъчи сексуалната невроза!”

И хили се мръсникът му с мръсник:
„Ще трябва, вика, май да сменяш бабата!”
И с болката ми прави си бъзик...
Да му е.. и докторската работа!

Защо поне му се навирам сам?
Тя мойта болест всекиму е ясна –
има оправия само там,
където днес е мойта бивша класна.

И будя се среднощ от сън дълбок
облян във пот, трагичен и плачевен
без сили за поредния урок
в оназ квартира до пазара в Плевен.