автор: devita

Отдалечено място,
забравено и ненамерено,
райско земно кътче
без човешка намеса,
нито помен от сълза,
дори радостен вик.
Там искам да отида,
далеч.. и сама.
Да съм в океан,
кристално чиста вода
и да не мисля.
Слънчевите лъчи
да докосват моето тяло,
дори душата разпокъсана.
Пясък да гали косите ми
и да не виждам очи..
Очи, които страдат,
очи, които ги боли.
Да бъда аз..да съм там
единствена и без дом.