автор: perko

Приятелю, на тез години чуй от мен един съвет.
Сакън да не да си помислиш, че ставаш братко за поет!
Куршум си лей, иди на доктор, вържи си, ако щеш муска!
Дай Боже да ти се размине от само себе си така!

Туй метафори и рими не е братко за мъже!
По-добре е чужда булка да щипеш в някое кьоше!
С вино, с карти, с бира даже гъдела си начеши!
Прави каквото щеш, но само, моля ти се не пиши!

Ти не си отровен още от такава долна страст
и току виж си започнал рими да редиш в захлас,
а съвсем не проумяваш, че капанът казва „щраак”,
че си хванат, че си вътре в поетичния бардак.

Докторите от такова казват твърдо – няма лек!
Топъл душ и във кревата – диета и режим демек.
Само проза в малки дози, но внимавай, не лудей,
ямб да не те цапардоса или да седнеш на хорей.

Поетите живеят кратко – доказано е днес това...
Черни грижи, жълт паспорт... и свършваш, братко бадева!
Животът им е страшна клизма, мъка постоянен зор,
все едно затвор! (Направо пазарджишкия затвор!)

Виж ме мен – превит и болен! Едва навършил петдесет!
Гола тиква, злобен поглед, гаден мирис...на поет!
Да не би и ти да искаш да станеш утре като тях?!
Не пиши, тогава глупчо! Поне от бога имай страх!