автор: katbalu

Море- вълшебен, тайнствен пристан,
ти винаги си чувало молбите ми,
челото ми- от бури неспокойно,
пречиствало си нежно със вълните си...

И, винаги когато се загубя,
и винаги щом времето ме смазва,
и винаги щом почна да отстъпвам,
аз идвам в теб- и всичко ти разказвам.

И нямам с тебе тайни- ти го знаеш.
Магията е вечна- безтегловна.
Необяснимо чувството на връзка
и времето незнаещо часовник.