По пътищата стари-връщам се,
откривам чувства-те са същите.
В мига във който ги намеря,
запява в мен отново фея.
Гласът й толкова познат,
ме връща във времето назад.
И аз се виждам там щастлива
и пак усещам ,че съм жива.
И някак грейват във очите
на твойто щастие лъчите.
Дори, когато заболи от спомени
и от следи,дори сърцето да сълзи.
Аз пак съм жива и щастлива.
Аз пак съм нежна и красива!
А аромата на жена желана
лекува всяка стара рана.
Щом пари болката предишна,
щом споменът е толкоз жив...
Не е възможно!Не допускам!
Да не си бил с мен щастлив!